Жена зад волана

1. Като начало, надявам се, че вече се нагласи и гримира достатъчно, че иначе никъде не можем да отидем. 
2. Не. Не... по – добре си сотави новите италиански обувки с 13см ток вкъщи. 
3. Добре де, ще си мълча, но все пак си вземи и едни за преобуване. 
4. Супер, сега отключи вратата и влез в колата. 
5. От страната на шофьора. 
6. Вратата до волана. 
7. Виждаш ли това кръглото? Това е волана. 
8. Преобуй се, 
9. Първо, не можеш да си обуеш платформите. Второ – отиди вземи от вкъщи нещо по – приемливо. 
10. Не, и тези не стават. 
11. Не ми изброявай всичките си обувки. Просто си вземи маратонките. 
12. Повтори точки от 4 до 8. 
13. Добре, сега постави ключа в дупката под волана и го завърти. 
14. Нормално е да се върне малко назад, НЕ ЧУПИ ЗАПАЛВАНЕТО! 
15. Остави обратно пожарогасителя, запалване не е това което си мислиш. 
16. Сега престани да натискаш газта, това не е съединител. 
17. Имаш автоматик, тук няма трети педал. Просто премести ръчката в положение D. 
18. Не сядай отзад, автоматик не означава, че ще се кара сама. Седни зад волана, моля те. 
19. Махни ръчната спирачка. 
20. Ръчката между двете седалки. 
21. Не, това не е “мръснипки лост”, това е ръчната спирачка. 
22. Натисни копчето и свали ръчката надолу. 
23. Престани да се мръщиш, това всеки ден го правят хиляди шофьори по света, включително и мъже. 
24. Лекичко натисни газта. 
25. Разбира се, че няма да тръгне – свали “бастуна” против крадци. 
26. И от волана също. 
27. Включи левия мигач. 
28. На волана има лостче – натисни го надолу. 
29. Не, колата ти не е толкова готина, че мигачите да са на предното стъкло. Изключи чистачките и натисни надолу другото лостче. 
30. Добре, тръгнахме. 
31. Според мен не беше съвсем нужно да отнасяш бронятя на този Трабант. 
32. Наистина красиво дръвче. 
33. Беше. 
34. Така, движим се – това е плюс. 
35. Какво си мисли за теб симпатичния младеж зад волана на съседната кола и защо така загадъчно те гледа въобще няма значение. 
36. Престани да му намигаш. 
37. Не е грубиян, предупреждавах те. 
38. А ти какво искаш от човек, който за малко не влезе под Зил-а заради теб? 
39. Карай внимателно, не зяпай витрините. 
40. Добре, ако искаш да влезеш в магазина – паркирай. 
41. Включи десен мигач. 
42. Изключи чистачките и натисни нагоре другото лостче. 
43. Мини вдясно. 
44. СЯДАЙ ОБРАТНО ЗАД ВОЛАНА!!!!!! 
45. Уфффффф......... 
46. Погледни в огледалото за обратно виждане и постепенно намали скоростта, като минеш в дясната лента. 
47. Е, и този моторист вече нищо не може да го спаси. 
48. И велосипедиста също. 
49. Живи са – имат каски. 
50. Внимателно паркирай ДО тротоара. 
51. Не, това не е “подскачащ клоун” – това е пешеходец, на който си прегазила крака. 
52. Спокойно – първо, не ти е нацапал гумите и второ – повече никаде няма да ходи, камо ли по тротоара. 
53. Излез отново на пътя и паркирай нормално. 
54. Не, този пешеходец сам си беше виновен. 
55. Удивително, как дребничка девойка като тебе може да носи толкова чанти и торби от магазина. 
56. Продължаваме нататък, пусни левия мигач, погледни в огледалото и напред. 
57. В огледалото, мила, се гледа не дали ти се е разтекъл грима и червилото ти си е на мястото, а дали няма да попречиш на някой като излизаш на пътя. 
58. Не, не е ветропоказател, това е КАТаджия. 
59. С палката ти маха на теб – паркирай. 
60. Не, не е глухоням, просто премести колата от крака му. 
61. И от другия. 
62. И задната гума. 
63. Да, той и преди си куцаше. Просто излез от колата. 
64. Не, не си изпусна палката, просто вратата трябва да се отваря по – нежно. 
65. Я по – добре ти стой тук, а аз ще поговоря с него. 
66. Повярвай ми, СЪВСЕМ НЯМА ДА ТИ Е ИНТЕРЕСНО КАКВО КАЗА ТОЙ!!!! 
67. Права си, по – добре аз да карам по – нататък

40 признака, че карате "пистарка"

01). Вашата пролет започва първата събота на април

02). Да преобуете вашето транспортно средство ви струва два пъти по 200 $, а не 200-300 лв

03). Най скъпата ви обувка - мотоботи Sidi Vertebra Race Carbon

04). Да, и мотоякето е най-скъпата дреха във вашият гардероб

05). На вашето транспортно средство газта и съеденителя се задействат с ръце, а скоростната кутия с крак

06). Няма нищо необичайно в това, да похарчите месечната си заплата за спортно гърне “Йошимура”

07). Цифрата от 600 долара за Арай въобще не ви не удивлява

08). Когато обяснявате, как да се стигне някъде, разстоянието се измерва в светофари

09). Ускорението от 0 до 100 км/ч за 6 секунди, не буди у вас възхищение, а смях

10). Вие не виждате нищо смешно в хора облечени с опъната по гърба кожа и с гърбица

11). В задръствания не седите, а спокойно си карате

12). Изхвърлените от прозореца на колите фасове и отворените им врати в задръствания предизвикват у вас люта ненавист

13). Вие предизвиквате възхитени погледи от страна на блондинките

14). Ваши приятели ви наричат "полуфабрикат за моргата"

15). Всички останали те наричат просто "орган донор"

16). Вашия мотоциклет съвсем нормално върви със 120км/ч на първа предавка

17). Не ви допада когато някой ви нарича “рокер”

18). Вие обичате да карате в кръг, но не сте мечка в цирка

19). Позата "рак" за вас е привична, но не сте извратен

20). При звук от бензинова резачка започвате неспокойно да се оглеждате настрани, но не сте лесничей

21). Постояно ви се струва, че всички се движат някак едва-едва и са размазани, само вие сте много бърз, но не пушите трева

22). Вие вече сте разбрали, че във вашата страна няма къде нормално да се засилите, но още не сте се решили да си купите нормален мотоциклет

23). "Карате" значително по-бързо отколкото се “возите"

24). В БайкЛенд вие ходите не като на изложба на достижения, а като в обикновен магазин

25). Поне един път месечно чукате на врата на Св. Петър

26). За това как технически е устроен двигателят на вашият мотоциклет вие имате само смътна представа

27). При престрояване не ползвате мигачи

28). Ако днес не се “дръпнете” на сфетофара дори веднъж, денят е бил напразен 

29). Обличате се по-дълго от колкото загрява мотоциклета

30). Нямате ресни на кормилото и смятате това за небезопасно и нечисто

31). Ширината на задната ви гума, удивлява даже водачите на джипове и автобуси

32). По принцип, се замисляте за “втора кожа” на вашето транспортно средство, за да не страда пластмасата

33). Някак си ви е неуютно да седите на стол с ширина повече от педя

34). 100 км за половин час – това е съвсем нормално

35). Съдейки по всичко, не ви хлопа дъска, а цялото дюшеме

36). Преминал кръстовищео още преди другите да са отлепили

37). Кажат ли ви кантар, изобщо не се сещате за приспособление на пазара

38). Палите машината 20 мин преди да я яхнете

39). Много добре знаете защо му казват Яздене на мотоциклет

40). 100 км в час – това не е скорост, а просто е време да превключите на втора

да си купиш мъж

Неотдавна бил открит магазин, в който жените можели да си изберат и да си купят мъж. На входа висяла табела с правилата на работа на магазина със следното съдържание:
1. Вие можете да посетите този магазин САМО ВЕДНЪЖ.
2. В магазина има 6 етажа, като качеството на мъжете се повишава с увеличаването на броя на етажите.
3. Можете да си избирате мъж, от който и да е етаж и да се качвате на по-горен етаж.
4. Не се разрешава връщането на по-долен етаж.

Една жена решила да посети същият този „Магазин за мъже”, за да си намери половинка.
След като прочела на входа на първия етаж табелата: „Мъже, които имат работа” - тя веднага се качила на втория етаж. Табелата на втория етаж гласяла: „Мъже, които имат работа и обичат децата”. Жената отишла на третия. Там имало надпис: „Мъже с работа, обичащи деца и необикновено красиви”. „Божичко!” - зарадвала се жената, но все пак се качила на четвъртия етаж. Там висяла табела: „Мъже с работа, които обичат деца, ослепително красиви и помагащи вкъщи”.
- Невероятно! - възкликнала жената - Много ми е трудно да устоя!
Но, произнасяйки това, тя все пак се качила на петия етаж. Надписът там бил: „Мъже, имащи работа, обичащи децата, с ослепителна красота, помагащи вкъщи и много романтични”.
На жената много и се приискало да остане на този етаж и да си избере половинка, но все пак, се преборила с чувствата си си и се качила на последния етаж. И на този етаж прочела надпис със следното съдържание:
„Вие сте посетителка № 31 456 012, тук няма мъже, този етаж съществува само за да докаже за пореден път, че е невъзможно да се угоди на една жена. Благодарим ви, че посетихте нашия магазин!

А точно срещу този магазин бил открит” Магазин за жени”. На първия етаж се предлагали жени, които обичат да правят секс. На втория – богати жени, обичащи да правят секс. А от третия до шестия етаж ДОСЕГА НИКОЙ, НИКОГА НЕ СЕ Е КАЧВАЛ...

КАКВО ДА ЗАПИШЕМ НА ТЕЛЕФОННИЯ СИ СЕКРЕТАР

# "Здравейте. Това е телефонният ми секретар. Ако имате лоша новина – кажете я веднага! Ако имате добра – изчакайте звуковия сигнал!"
# "Здравейте! В момента ме няма вкъщи. Ако не знаете какво да правите, значи сте пълен идиот!"
# "Здравейте, деца мои! Вие се свързахте със свещения номер на Покровителя! Благословени да сте за дългата сърдечна изповед, която ще ми оставите след сигнала. Когато се надигна от своето божествено ложе, аз ще я прослушам внимателно и ще опростя греховете Ви. Амин!"
# "Вие се свързахте с Луната. Няма ме. На обратната страна съм. Като се върна – ще ви се обадя!"
# "Здравейте! Няма ме вкъщи. След сигнала говорете каквото си искате, без друго ще се обадя само на който ми трябва!"
# "Здравейте! Говорите с детектора на лъжата! Затова кажете истината, само истината и цялата истина!"
# "Здравейте! За съжаление телефонния секретар е болен, така че с вас разговаря хладилника! Просто не можете да си представите колко дълго се влачих от кухнята до телефона... Ако искате да ми съчувствате, направете го след сигнала!"
# "Вие се свързахте със сами знаете кой, аз съм досещате се къде! Оставете ми досещате се какво след сами знаете кое!"
# "Честито! Вие сте двехилядния абонат, който днес не ни намира вкъщи! Моля, оставете вашето съобщение след сигнала, за да се свържем с вас и да ви връчим наградата!"
# "Вие се свързахте с телефонния ми секретар. В момента не мога да поема никакви телефонни обаждания, тъй като вече твърде много поех..."
# "Не мога да вдигна телефона, тъй като имам амнезия и се чувствам като идиот, когато разговарям с хора, които не мога да си спомня! Ще ви бъде благодарен, ако ми помогнете и – след сигнала – ми кажете как се казвам, както и нещо повече за мен! Предварително благодаря!"
# (с мъжки глас): "Извинете, но Галя не може да ви се обади в момента, тъй като устата й е заета! Обещавам, че когато свърша, тя сама ще ви позвъни!"
# "Звъннете по-късно, че аккаммм..."
# "Вие сте с Радио Хоризонт...В ефир сме!"
# "Вие се свързахте с телефонни ми секретар. Всичко, което кажете след звуковия сигнал, ще бъде записано и може да бъде използвано срещу вас в съда. Затова не казвайте онова, което мислите, а мислете онова, което казвате!"
# "Здравейте! Вие се свързахте с телефонния секретар на телефон 22-22-22! След сигнала моля разкажете ми поредната сърцераздирателна история за пръста си, заклещен в шайбата!"
# "Чакайте, бе! Защо ми крещите?! Аз съм само един телефонен секретар! Не мога да споря с вас! Мога само да запиша виковете ви и толкова..."
# "Здравейте! Свързахте се с Пентагона, център за насочване на ядрени ракети! Моля, оставете координатите си!"
# "Всъщност аз съм си вкъщи, но не искам да разговарям с един изключително неприятен човек! Оставете ми съобщение и ако не ви се обадя – значи това сте вие..."
# "Здравейте! Много се радвам, че ми се обаждате...Къде се загубихте напоследък? Как сте, как е жената, как са децата (ако имате)? Мдаа...Е то на днешно време кой е добре...?"
# "С изкусителен женски глас:
В момента съм влажна и заета...."
# "ало! алооо! ....ааа хвана ли се!?"

Дневник на българския нинджа 

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...

Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

Ден 6. Почивахме.

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.

Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 атомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоменка.

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.

Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.

Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.

Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.

Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.

Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.

Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.

Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.

Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон.

Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни. 

После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме натренирание и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.

Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.

Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.

Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.

Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.

Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.

Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.

Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.

Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.

Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.

Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.

Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...

Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.

Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.

Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.

Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.

Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.

Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.

Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...

Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.

Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.

Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.

Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.

Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.

Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.

Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.

Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.

Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.

Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.

Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.

Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.

Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.

От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.

Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.

Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.

След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.

Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.

Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.

Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.

Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.

Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.

Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.

Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.

Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск. 

След него заминаваме на мироопазваща мисия. 

В Пелменистан.

в казармата, с разбито сърце

Действието се развива в далечното лето господне 1996-то. Моя милост вече старо куче в аскера. С какъв акъл, военните ме бяха направили сапьор, не ми е ясно до ден днешен. 

Или не са забелязали налудничевия блуждаещ поглед, или бяха решили, че защото съм завършил тахникум, има шанс да различа противотанкова мина от кравешко лайно. Дори за целта да ми се наложи, да използвам вкусовите си рецептори. 

В тогавашния момент обаче, ме занимаваха съвсем различни проблеми. Същата сутрин бях получил писмо от любимата. Писмото беше дълго към четири страници и изпълнено със солидна доза нежност. Проблема беше, че цялото писмо би могло спокойно да се резюмира така: „Минаваш на чикии, той не е толкова хубав колкото теб, но е тук...”. Здрава женска логика, която ми се стовари, като саксия с бегония, върху случаен минувач. Лошото е, че когато си на 19 и си в казармата, с радост би избрал саксията. 

Та седя си аз на чешмичката на плаца, гледам в една точка, като току що шомполиран, долната ми челюст любопитно се е приближила до топките ми, а пръстите ми се опитват да направят от писмото парченца, видни само през електронен микроскоп. 

В този момент към мен се приближава Пецата/ака – редник Петков/. Пецата е рожба на едно Тетевенско село, 140 кила по чорапи и с лазурен поглед, на надзирател в централния с махмурлук. Говедото можеше да носи 40 кила противотанкови мини, 20 километра, без после да си връзва прав връзките на обувките. 

Пецата беше подробно запознат, с настоящата ми психологическа епикриза и изобщо не одобряваше как реагирах на рутинната казармена история. Застана до мен и с ужасяващо делови глас ми съобщи, че в момента решава, дали да ми тегли такъв бой, че после да ме сглобяват в лабораторни условия, или просто приятелски да ми тресне веднъж главата в чешмата и да изкара от там всички глупости. После явно видя, че на мен лично в момента ми беше все едно, дали ще ми преаранжира физиономията и с тежка въздишка, като кон на който са свалили седлото, седна и той на чешмата. 

Така ни завари сержанта на взвода, дявол го знае откъде се пръкна в събота, но явно и той беше запознат с тежката участ на съцето ми и изпитанията стоящи пред дясната ми ръка. 

Предишната седмица с Пецата бяхме налепили тапети в апартамента му, строен от строителни войски. Никога не бях предполагал, че мангалите от СВ имат такова влечение към изкуството и такова свободно виждане, за архитектурните форми . Явно някой беше вменил в дълг на строителите, в сградата да няма нито един 90 градусов ъгъл. За да налепиш правилно тапети в такава дупка, трябва или да си кривоглед астигматик, или пиян като трета смяна, началник движение в БДЖ-то. Ние естествено избрахме второто и също така естествено, се справихме блестящо със задачата. После немската овчарка на сержанта ме изведе на разходка в гората, изпика ме изчака ме да повърна и ме прибра обратно, но това е друга история. 

Та нека се върнем при чешмичката, където в момента сержанта обясняваше на Пецата, че ни пуска гарнизонка и двамата, и той - Пецата, да вземел под ръка циврещата аморфна михлюза, тоест мен, и да налеел в мен толкова алкохол, щото да изчезнел кравешкия елемент в погледа ми. 

Пецата чинно спазвайки субординацията, прие задачата, като заповед от висшестоящ и се зае с ипълнението. 

Обади се на баща си – як тираджия, малко по-едър от отрочето си, който пристигна от Тетевен до Карлово за толкова време, щото после бях убеден, че стандартното оборудване на Опел Кадет, включва и телепорт. 

Семейство Петкови, качиха мощите ми в колата и поехме обратно към Тетевенския Балкан. Започнах да ме наливат с бира още по пътя. Опитах се да обясня, че не обичам бира, но в семейия речник на семейство Петкови словосъчетанието „не искам”, се намираше, някъде между глаголите „насран” и „наебан”. Така че при съотношение във водоиместването 300 към 80 кила, нямах много голям избор – бях засмукал 5 бири още преди да пристигнем. Като резултат, долната ми челюст започна леко да се отдалечава от топките и да се приближава към горната такава – неочакван и недостатъчно изследван свиващ ефект, на Каменица Светло. Последва запознаване с родата – много мили хора, оказа се все пак, че най едрия член на семейството, е не бащата, а сестрата на Пецата. Проблема ми беше подложен на обсъждане. Диагнозата изяснена и лечението одобрено - накараха ме да изпия три големи сливови ракии. Към този момент вече, погледа ми беше започнал лека-полека, да възвръща излъчването си на нещо, претърпяло 50 000 години еволюция. 

След това започна страшното. Оказа се че в селото празнуват изпращане на войник – едно наистина нещастно стечение на обстоятелствата. Конфигурацията беше напълно стандартна. Двора на фабриката за дървени профили, много маси с бели покривки, много хора. Средно количество алкохол в кръвта, на присъстващите балканджии, около 3.6 промила, ако броим и децата. Спрях да броя бирите, а и не мисля, че в този момент, мозъка ми би се справил с подобни големи числа. За сметка на това започнах да говоря, предимно глупости и предимно на висок глас. Вписах се в обстановката, като стара мома в секс-шоп. Хората ме харесаха , в смисъл - ей го на, и свестни Софиянци имало, тоя тука му се е изместил центъра на погледа от пиене, пък и носи – абе наше момче. В реката до фабриката, защо паднах, нямам идея. Предполагам съм отишъл да пикая, което обясняваше и защо съм паднал по очи. Кога в навалицата загубих сем. Петкови и защо по дяволите, се опитах да включа най-голямата фреза във фабриката, предизвиквайки паника, също не тая спомен. 

В последствие, като се опитах да възстановя вечерта, се получаваха накъсани кадри, като реклама на второстепенен екшън. 

Няколко от местните ме влачат/бутта/дърпат/крепят в посока към къщата на домакините ми: „Аре бе момче, стегни ги тия макарони, какво си се спаружил, като рибарски хуй”. 

Аз вече сам в двора на къщата, седя и не мога да реша: Дали да си легна при свинята в кочината, точно до портата, на която съм се подпрял, или да се опитам да намеря къде по дяволите е входа на тая къща/мътни спомени, че май имаше вход/. Аз, отчаяно търсещ тоалетната. Аз, седящ в основата на стълбата към втория етаж и подскачайки от крак на крак, чакам бащата на Пецата, който пък е в горния край на стълбата, да слезе и да се разминем. Аз, осъзнавайки след половин час подскачане на място и почти напикал се, че това горе не е бащата на Пецата, а закачалка със зимното му палто, която едва ли скоро ще слезе по стълбата. После нещата станаха много бързо. Качих се по стълбите на втория етаж, където помнех, че е тоалетната. Влетях почти тичайки, разкопчавайки си дюкяна и залитайки в предполагаемата тоалетна. Свеж полъх, ниско парапетче, ръцете се борят с дюкяна, краката бутат напред и паднах от балкончето. Оказа се, че вратата в която влетях, водела към малкото балконче на втория етаж. Как съм се преметнал – не знам. Ако бях трезвен сигурно щях да си счупя нещо. Лошото беше, че съм отново в изходна позиция, лежащ в калта пред кочината на прасето, което вече се беше събудило и смутено грухтеше. Предполагам си мислеше, нещо то рода на: тия тъпи човеци, не могат ли да се упражняват да летят в по-свинско време, абсолютна човещина, ще спра да наддавам от това недоспиване. 

Вече не ми се пикаеше. Предполагам съм я свършил тая работа при падането – дано не е било в полет. Качих се отново по стълбата, по която, поради стечението наобстоятелсвата, вече втори път се качвах, но не бях слязъл нито веднъж. 

Тихичко влязох в стята, която ми бяха дали да спя. Естествено отново обърках стаите. Любопитното е, че задачата да се движа тихо беше заела целия капацитет на мозъка ми. Само така мога да си обясня, че стигнах до средата на стаята, преди да осъзная, че в стаята свети, а в леглото майката и бащата на Пецата правят секс. Предполагам, че те са били по изумени от мен. Някакъв пиян тип, наклонен под неестествен ъгъл и стоящ прав напук на всичко, което те знаят за физиката, освен това целия в кал и с широка усмивка на лицето, изразяваща бащино благоволение, към младите, които са решили да полодуват рано сутрин. Майката едва успя да промълви: „Отсрещната врата момченце”, аз се усмихнах разбиращо и паднах. После сигурно са ме сложили да си легна. 

Това е историята. От тогава хич не обичам бира. Когато няколко месеца по-късно, излязох от казармата, въпросната мацка ми се обеси отново на врата. За мен обаче, нещата вече не бяха сериозни и скоро я зарязах. Не на последно място, защото всеки път, като правехме секс и се сещах как лежа в калта до прасето и гледам учудено балкончето над мен. Не върви всеки път, като павиш секс и да те напушва смях...нали

Въпроси, зададени на сайт за посещение на Южна Африка относно Южна Африка и отговорите на собственика на сайта:

- Ветровито ли е изобщо в ЮАР? Никога не съм виждал да вали по ТВ, как растат при вас растенията? (Англия)

- Внасяме растенията пораснали и след това седим и ги гледаме как умират.

- Ще видя ли слонове по улиците? (САЩ)

- Зависи колко сте пили!

- Искам да вървя пеш от Дърбан до Кейптаун - мога ли да следвам линията на влака? (Швеция)

- Може, само 2000 километра са. Носете си повечко вода...

- Безопасно ли е да се тича около храстите в ЮАР? (Швеция)

- А! Значи е вярно това което разправят за шведите...

- Има ли банкомати? Можете ли да ми пратите списък на тези в Йоханесбург, Кейптаун, Книсна и Дърбан?

- От какво, казвате, умря последния ви роб?

- Можете ли да ми дадете повече информация за надбягванията с мечки коала в ЮАР?

- Авс-тра-лия е оня големия остров в средата на Тихия океан. Африка е големия триъгълен континент на юг от Европа на който няма... Ооо, забрави! Да, бе. Надбягванията с коали са всеки вторник вечер в Хилброу. Елате голи!

- Накъде е север в Южна Африка? (Англия)

- Значи заставате на юг и се обръщате на 180 градуса. Като стигнете дотам ни се обадете за по-нататъшни указания.

- Можете ли да ми дадете програмата на Виенския момчешки хор? (САЩ)

- Авс-три-я е оная чудата малка страна в средна Европа, която... Ооо, забрави! Да, бе. Виенския момчешки хор свири в Хилброу всеки вторник вечер, веднага след надбягванията с коали. Елате голи.

- Имате ли парфюми в ЮАР? (Франция)

- Не. Не миришем!

- Можете ли да ми кажете районите в ЮАР, където женското население е по-малко от мъжкото? (Италия)

- Да. Нощните гей-клубове.

- Празнувате ли Коледа в ЮАР? (Франция)

- Аха. Ама само по Коледа.

- Има ли пчели-убиици в ЮАР? (Германия)

- Не, ама за вас ще внесем.

- Има ли супермаркети в Йоханесбург и продава ли се мляко целогодишно? (Германия)

- Не! Ние сме мирна цивилизация на строги ловци и събирачи. Млякото е забранено.

- Ще мога ли да говоря английски на повечето места на които отида? (САЩ)

- Ще можете. Само първо трябва да го научите.