Т: Техническа поддръжка. С какво можем да ви помогнем?
Ш: Ъъъъъ... Колата не тръгва.
Т: Ясно. Кажете марка, модел и година на производство?
Ш: А аа... е-ли й майката! Купих я от магазина да я карам, откъде да знам
Т: Добре, добре, спокойно. Ще опитаме да минем без тази информация... (въздъхва) Имате ли бензин в резервоара?
Ш: Хм... Бензин в резервоара, казваш... А как да разбера?
Т: Вижте на предния панел. Къде е стрелката на "Е" или на "F"?
Ш: А къде е предния панел?
Т: Намира се зад кормилото, ако седите на предната седалка на мястото на шофьора.
Ш: Аааа! Виждам. .. Тцц... Има много стрелки, коя да гледам?
Т: Търсете тази, до която е написано Е или F. Може да е нарисувана и бензинова колонка.
Ш: Аааа! Виждам! Стрелката показва нула.
Т: Как на нула?
Ш: Аха. Точно на нула. А до нея пише "x1000". Това ли е модела на колата - x1000?
Т: (дълбоко въздиша, затваря очи) Не, това не е горивото, това е тахометъра. Той трябва да показва нула, ако колата не е в движение.
Стрелката за горивото, обикновенно е в ляво и по-надолу от тахометъра и на нея трябва да пише "Е", после полуокръжност и след това "F".
Ш: Ааа. Виждам ,виждам! Стрелката е по средата между Е и F.
Т: Отлично! Имате бензин. Сега да проверим акумулатора. Виждате ли волана?
Ш: Ъхъ.
Т: Натиснете точно по средата...
Ш: (Чува се силно "бииииип") Аууу! Така ли трябва да прави?
Т: (затваря очи) Всичко е нормално, това е клаксона. Ако работи, значи с акумулатора всичко е наред. Да оптиме сега да подкараме колата.
Ш: Нали ти казвам, че не тръгва! Затова ти звъня бе, идиот!
Т: (скърца със зъби) Нека да опитаме отново! Натиснете съединителя, после спирачката и завъртете ключа.
Ш: Ааа! Давай едно по едно! Къде е “съединителя "?
Т: СЪЕДИНИТЕЛЯ... Под волана в вляво. Намерихте ли го?
Ш: Намерих го.
Т: Натиснете го докрай. Така. Сега виждате ли под волана два педала?
Ш: Ъхъ.
Т: Левия е спирачка. Натиснете го. Натиснате ли?
Ш: Натиснах.
Т: Сега завъртете ключа за запалване.
Ш: Как да завъртя ключа, ако и двете ръце ми са заети?
Т: Моля?
Ш: С лявата ръка държа съединителя, а с дясната натискам спирачката, как да завъртя ключа, питам?
Т: (задавя се от смях). Така, да започнем от начало, но този път натиснете педалите с крака.
Ш: С крака? А може ли?
Т: (все еще се дави се от смях) Може.
Ш: Да пробваме... Уха, много е удобно... Защо не ми казахте веднага... Натиснах
Т: Сега завъртете ключа за запалване.
Ш: Къде е запалването?
Т: В основата на волана в дясно.
Ш: Хм. Тука има някаква дупка, но няма ключ.
Т: Ами сложете го.
Ш: Кого?
Т: (губи търпение) Ключа за запалване!
Ш: Как да разбера, кой е ключа?
Т: (хваща се за главата) Това е най-големия ключ във връзката.
Ш: Във връзката?
Т: Да, там където си държите останалите ключове...
Ш: Ааа! Аз я изгубих преди 2 седмици. Значи ми трябва ключ?
Т: (хвърля слушалката) Туууууууу....
Ш: Ало?
сряда, 16 декември 2009 г.
четвъртък, 10 декември 2009 г.
моногамна
Аз съм моногамна. Серийно моногамна. Не съм само с един мъж през цялото време, но когато съм с един мъж, не си мисля за друг и не желая друг.
Нямам голяма бройка мъже. Четирима само. Не гоня бройката, винаги съм гледала чувствата. Ако не обичам мъжа и той не е единствения, който желая в момента, въобще не стигам до интимност с него. Не съм като онези кучки дето само се чудят кого да излашкат. Винаги съм им се чудела. Аз просто се отдавам само на един изцяло и всичко останало е без значение.
Например тази сутрин в осем ми се обади първата ми голяма любов. “Ела да те прослушам в офиса ми”. Отидох, естествено, той ми е първата голяма любов. Така страстно се любихме. Не си и помислих за друг мъж. Нали вече ви казах, моногамна съм. Имахме такава луда история. Невероятни спомени. Винаги е бил до мен, когато съм имала нужда. Както сега. Толкова го желаех. Подпря ме на парното с гръб и ми доказа колко много означаваме един за друг. Върха си беше, какво да ви разправям.
Прибрах се взех си душ, и тъкмо да седна на компютъра да початя, получавам смс: “Долу в барчето под вас съм.”. Втората ми голяма любов. Не слязох в барчето, ами му пуснах смс: “Ами качвай се де”. Толкова рядко го виждах, не живее в града ни вече идва от време на време. Нахлу като невиждал жена. Направихме го прави до стената. Беше невиждан секс. Моногамен. Изгоних го бързо обаче. Съпругът ми си идваше понякога да обядва, а наближаваше 12.00 часа.
Поизмих се и тъкмо влязо в ритъма на ежедневието мъжа ми влезе. “Мила, толкова малко време оставаме сами”. Аз тъкмо правех салатата. Много обичам мъжа си. Той е третата ми голяма любов. Имаме деца. Грижи се за мен. Когато съм с него не помислям за друг. Съвсем отгкровено ви го казвам. Рядко има като нас, хармонични двойки. Хвана ръката ми и ме завлече в спалнята ни, нашата свещена любовна обител. С него секса продължи повече от час. Обичахме да пробваме от всичко. Прекрасен любовник е. Ако искате вярвайте. Откакто съм омъжена за него, не съм се омъжвала за друг. Нали ви казах, моногамна съм.
Изпратих го каталясала. За днес ми стигаше. Просто и да си моногамен никак не е лесно, не е за всеки, да знаете.
И тъкмо да си легна да почивам, телефона звъни. Викам си няма да го вдигна. Но беше доста упорито. Вдигнах накрая. Последната ми голяма любов. Бях забравила, че онзи ден се бяхме уговорили да се видим днес. Бях луда по него. На такъв мъж никоя жена не би отказала. Просто сърцето ми преливаше от обич и страст към него. Веднага забравих всичко останало и хукнах към тях. Влязох рошава и запъхтяна. Започна ме в движение от антрето. Не ме съблече, само ми събу панталоните донякъде. Той харесваше така, недосъблечена жена. Казваше: “Все едно не си изцяло моя”. А аз бях изцяло негова. Само негова. Поне докато бях тук с него. “Обичам те”, повтарях и не лъжех. Обичах го. Нали ви казвам, аз съм моногамна. Серийно монагамна. Обичам само мъжа, с когото съм в момента и нямам нужда от друг.
Нямам голяма бройка мъже. Четирима само. Не гоня бройката, винаги съм гледала чувствата. Ако не обичам мъжа и той не е единствения, който желая в момента, въобще не стигам до интимност с него. Не съм като онези кучки дето само се чудят кого да излашкат. Винаги съм им се чудела. Аз просто се отдавам само на един изцяло и всичко останало е без значение.
Например тази сутрин в осем ми се обади първата ми голяма любов. “Ела да те прослушам в офиса ми”. Отидох, естествено, той ми е първата голяма любов. Така страстно се любихме. Не си и помислих за друг мъж. Нали вече ви казах, моногамна съм. Имахме такава луда история. Невероятни спомени. Винаги е бил до мен, когато съм имала нужда. Както сега. Толкова го желаех. Подпря ме на парното с гръб и ми доказа колко много означаваме един за друг. Върха си беше, какво да ви разправям.
Прибрах се взех си душ, и тъкмо да седна на компютъра да початя, получавам смс: “Долу в барчето под вас съм.”. Втората ми голяма любов. Не слязох в барчето, ами му пуснах смс: “Ами качвай се де”. Толкова рядко го виждах, не живее в града ни вече идва от време на време. Нахлу като невиждал жена. Направихме го прави до стената. Беше невиждан секс. Моногамен. Изгоних го бързо обаче. Съпругът ми си идваше понякога да обядва, а наближаваше 12.00 часа.
Поизмих се и тъкмо влязо в ритъма на ежедневието мъжа ми влезе. “Мила, толкова малко време оставаме сами”. Аз тъкмо правех салатата. Много обичам мъжа си. Той е третата ми голяма любов. Имаме деца. Грижи се за мен. Когато съм с него не помислям за друг. Съвсем отгкровено ви го казвам. Рядко има като нас, хармонични двойки. Хвана ръката ми и ме завлече в спалнята ни, нашата свещена любовна обител. С него секса продължи повече от час. Обичахме да пробваме от всичко. Прекрасен любовник е. Ако искате вярвайте. Откакто съм омъжена за него, не съм се омъжвала за друг. Нали ви казах, моногамна съм.
Изпратих го каталясала. За днес ми стигаше. Просто и да си моногамен никак не е лесно, не е за всеки, да знаете.
И тъкмо да си легна да почивам, телефона звъни. Викам си няма да го вдигна. Но беше доста упорито. Вдигнах накрая. Последната ми голяма любов. Бях забравила, че онзи ден се бяхме уговорили да се видим днес. Бях луда по него. На такъв мъж никоя жена не би отказала. Просто сърцето ми преливаше от обич и страст към него. Веднага забравих всичко останало и хукнах към тях. Влязох рошава и запъхтяна. Започна ме в движение от антрето. Не ме съблече, само ми събу панталоните донякъде. Той харесваше така, недосъблечена жена. Казваше: “Все едно не си изцяло моя”. А аз бях изцяло негова. Само негова. Поне докато бях тук с него. “Обичам те”, повтарях и не лъжех. Обичах го. Нали ви казвам, аз съм моногамна. Серийно монагамна. Обичам само мъжа, с когото съм в момента и нямам нужда от друг.
недооценяване на обстоятелствата
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки:
Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.
Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда.
Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.
За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.
Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.
Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.
Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.
Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.
Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.
Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда.
Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.
За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.
Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.
Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.
Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.
Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.
Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
хакер в нормалния живот
Ден 1-ви
Хакер влиза в обществена столова и с възмущение забелязва, че всеки може да развие солницата и да сипе вътре каквото и да е. Прибира се той вкъщи и пише гневно писмо на директора: "Аз, meG@Duc|, открих уязвимост на солниците във Вашата столова. Злоумишленик може да сипе в тях отрова. Вземете мерки спешно!"
Ден 2-ри
Директорът сред прочие делови писма прочита горното и вдига рамене: "На кой идиот може да му дойде това на ума?"
Ден 5-ти
Хакерът идва в столовата и сипва във всички солници отрова. Загиват 300 души, директора три месеца го влачат в следствие и съд и го оправдават за липса на престъпен състав. Хакерът пише писмо в стил "Видяхте ли?!!"
Ден 96-ти
Директорът купува солници със специално проектиран катинар с код. Посетителите чувстват, че някаква идея в тоя живот им убягва.
Ден 97-ми
Хакерът забелязва, че дупките в солниците пропускат сол в двете посоки. И не само сол. Той пише възмутено писмо на директора и пикае във всички солници. 300 човека престават да посещават столовата, 30 попадат в болница с отравяне. За капак пише на директора СМС "Как е?" Директора три месеца го мотаят по съдилища и му дават година условно.
Ден 188-ми
Директорът се заклева до края на живота си да няма нищо общо със заведения за хранене и мирно да пренася дървени трупи в Сибир. Инженерите разработват нова конструкция солници с едностранна клапа. Междувременно сервитьорките прибират старите солници и раздават сол по заявка.
Ден 190-ти
Хакерът гепва 1 нова солница от стола и вкъщи изучава устройството й. Пише гневно писмо на новия директор: "Аз, meG@Duc|, задигнах 1 солница и намирам този факт за възмутителен! Всеки може да задигне солница от Вашата столова!" Директорът - заклет трезвеник - прочита писмото, прибира се вкъщи и удря една водка.
Ден 193-ти
Хакерът отива в стола и вижда, че всички солници са закрепени към масите с вериги. На поредната сбирка на хакерите се похвалва със своите успехи и получава заслужена награда за защита интересите на обществото и потребителите. За щастие директорът не научава за това и няма да се пропие преждевременно.
Ден 194-ти
В рамките на гениално обмислена операция всички хакери от сбирката се промъкват в столовата и изсипват всичката сол в джобовете си. Хакерът meG@Duc| пише възмутено писмо на директора, че в тази столова няма никаква грижа към потребителя и всеки може да лиши честния човек от сол за един миг. Спешно са нужни дозатори на солта, работещи след логване с парола.
Ден 196-ти
Инженерите с пот на лицата работят над нов модел солница, докато сервитьорките пак раздават сол по заявка. Директорът си взема отпуск и заминава на Сейшелските острови, където се храни само в стаята си в хотела, избягвайки закусвални, ресторанти и барове.
Ден 200
Посетителите на столовата с ужас откриват, че за да си сипят малко сол, трябва да отидат при сервитьорката и да си покажат личната карта, за да получат специален 8-символен код за еднократна употреба за активиране на солницата. За черния пипер процедурата се повтаря.
Хакер влиза в обществена столова и с възмущение забелязва, че всеки може да развие солницата и да сипе вътре каквото и да е. Прибира се той вкъщи и пише гневно писмо на директора: "Аз, meG@Duc|, открих уязвимост на солниците във Вашата столова. Злоумишленик може да сипе в тях отрова. Вземете мерки спешно!"
Ден 2-ри
Директорът сред прочие делови писма прочита горното и вдига рамене: "На кой идиот може да му дойде това на ума?"
Ден 5-ти
Хакерът идва в столовата и сипва във всички солници отрова. Загиват 300 души, директора три месеца го влачат в следствие и съд и го оправдават за липса на престъпен състав. Хакерът пише писмо в стил "Видяхте ли?!!"
Ден 96-ти
Директорът купува солници със специално проектиран катинар с код. Посетителите чувстват, че някаква идея в тоя живот им убягва.
Ден 97-ми
Хакерът забелязва, че дупките в солниците пропускат сол в двете посоки. И не само сол. Той пише възмутено писмо на директора и пикае във всички солници. 300 човека престават да посещават столовата, 30 попадат в болница с отравяне. За капак пише на директора СМС "Как е?" Директора три месеца го мотаят по съдилища и му дават година условно.
Ден 188-ми
Директорът се заклева до края на живота си да няма нищо общо със заведения за хранене и мирно да пренася дървени трупи в Сибир. Инженерите разработват нова конструкция солници с едностранна клапа. Междувременно сервитьорките прибират старите солници и раздават сол по заявка.
Ден 190-ти
Хакерът гепва 1 нова солница от стола и вкъщи изучава устройството й. Пише гневно писмо на новия директор: "Аз, meG@Duc|, задигнах 1 солница и намирам този факт за възмутителен! Всеки може да задигне солница от Вашата столова!" Директорът - заклет трезвеник - прочита писмото, прибира се вкъщи и удря една водка.
Ден 193-ти
Хакерът отива в стола и вижда, че всички солници са закрепени към масите с вериги. На поредната сбирка на хакерите се похвалва със своите успехи и получава заслужена награда за защита интересите на обществото и потребителите. За щастие директорът не научава за това и няма да се пропие преждевременно.
Ден 194-ти
В рамките на гениално обмислена операция всички хакери от сбирката се промъкват в столовата и изсипват всичката сол в джобовете си. Хакерът meG@Duc| пише възмутено писмо на директора, че в тази столова няма никаква грижа към потребителя и всеки може да лиши честния човек от сол за един миг. Спешно са нужни дозатори на солта, работещи след логване с парола.
Ден 196-ти
Инженерите с пот на лицата работят над нов модел солница, докато сервитьорките пак раздават сол по заявка. Директорът си взема отпуск и заминава на Сейшелските острови, където се храни само в стаята си в хотела, избягвайки закусвални, ресторанти и барове.
Ден 200
Посетителите на столовата с ужас откриват, че за да си сипят малко сол, трябва да отидат при сервитьорката и да си покажат личната карта, за да получат специален 8-символен код за еднократна употреба за активиране на солницата. За черния пипер процедурата се повтаря.
най-нелепите закони
Непотвърдена, но пък забавна информация.
Британският телевизионен канал UKTV представи резултатите от допитване, участниците в което са класирали най-нелепите закони във Великобритания и в други държави. В анкетата участвали близо 4 000 души, които са прегледали списък от нелепи закони, съставен от сътрудници на телевизионния канал, предаде Би Би Си.
Категоричен лидер сред британските нелепи разпоредби е законът, забраняващ да се умира в парламента. Той е сметнат за най-абсурден от 27% от анкетираните. На второ място със 7% е законът, който обявява за държавен изменник всеки, който залепи с главата надолу пощенска марка с изображението на британския монарх. Трето място с 6% от гласовете заема забраната в Ливърпул да се ходи топлес.
В класацията на тъпите закони влиза и законът, задължаващ жителите на Шотландия да пуснат в дома се всекиго, който почука и помоли да ползва тоалетната.
Освен това главата на мъртъв кит, намерен на британското крайбрежие автоматично става собственост на краля, а опашката на кралицата. В Обединеното кралство е забранено да се влиза в парламента в доспехи, а в град Йорк е разрешено са се убива шотландец при условие, че носи със себе си лък и стрела.
В други страни също има абсурдни закони. В щата американския щат Охайо е забранено да се напиват риби. В Индонезия препоръчват обезглавяване за мастурбация. В Швейцария е забранено да се уринира, ако си се събудил след 10 часа сутринта. В Алабама е забранено са се кара кола със завързани очи. Във Флорида затвор очаква неомъжените жени, която скачат с парашут в неделя. Във Върмонт жените трябва да имат писмено разрешение от съпруга си, за да носят чене. Във Франция е забранено
да кръстиш прасе Наполеон.
Законите са станали абсурдни защото са остарели и са изгубили смисъл, тъй като има приети нови правови норми. Не е изключено обаче в рейтинга на UKTV да има и грешки. Според в. "Дейли телеграф" по повод на закона са се ходи топлес в Ливърпул от градския съвет заявили: "Това е мит и абсолютна измислица".
Има и други безсмислени закони, които не влизат в класацията на UKTV. Според една разпоредба лондонските таксита нямат право да превозват бесни кучета или трупове. От 2006 г. насам във Великобритания е незаконно да криете от данъчния каквото и да е от онова, което не желаете той да знае, въпреки че не е нужно да му казвате всичко, което нямате против да разбере. В Лондон на почетните граждани се позволява да преведат стадо овце през Лондонския мост, без да плащат такса. В Сан Салвадор пияните шофьори могат да бъдат разстрелвани. В Кентъки е незаконно да се носи скрито оръжие по-дълго от 1,80 м.
Граждани на Уелс не могат да влизат в град Честър преди изгрев и да остават след залез слънце. В Лондон е незаконно човек да спира такси, ако е болен от чума. В Бахрейн лекар от мъжки пол може да преглежда половите органи на жена, но не и да ги вижда по време на прегледа освен ако не гледа отражението им в огледало.
Малко преди да стане президент на САЩ, тогавашният губернатор на щата Тексас Джордж У. Буш наложи приемането на закон, според който престъпникът е длъжен да предупреждава жертвата си устно или писмено за подготвяното престъпление не по-малко от 24 часа преди извършването му. Трябва и да опише какво точно смята да извърши. Нарушаването на това правило се приема от съда като утежняващо вината обстоятелство.В Канада е забранено качването в самолет по време на полет. В Алабама никой няма право да носи фунийка сладолед в задния си джоб. В Аляска е противозаконно наблюдаването на лосове от самолет. В Аризона ловът на камили е углавно престъпление и не е разрешено да имате вкъщи повече от два изкуствени пениса.
В Арканзас учителките, които си стрижат косата късо, нямат право на повишение на заплатата. В Кънектикът пешеходците нямат право да пресичат улицата на ръце. Във Флорида жените-домакини по закон нямат право да чупят повече от три чинии на ден. На Хавайските острови на гражданите не е разрешено да си набутват монети в ушите. В Индиана, който е ял чесън, няма право да ходи на кино или на театър и да пътува с обществения транспорт най-малко четири часа след консумацията. В Калифорния, който не притежава ловен билет, няма право да залага капан за мишки. Освен това в Калифорния е углавно престъпление да се стреля по животно от движещо се в превозно средство освен в случаите, когато става въпрос за кит.
В Маями не се позволява карането на велосипеди, които не са оборудвани със звукова сигнализация, но използването на тази сигнализация е строго забранено. В щата Вашингтон съгласно закона за ограничаването на престъпността, водач на превозно средство, който има престъпни намерения, е длъжен при влизане в населено място да спре и да телефонира на шефа на полицията. В Тексас е противозаконно да се дои чужда крава или върху нея да се рисуват графити. В същия щат е нарушение на закона да се пърди в асансьора. Пак в Тексас е забранено да се стреля по бизони от втория етаж на хотелите, а ходенето без обувки е възможно само със специално разрешение, за което трябва да се платят 5 долара.
В окръг Ногалес, щата Аризона,не са разрешени тирантите. В Небраска бръснарите не бива да ядат чесън или лук от 7 до 19 ч. В Ню Джърси могат да арестуват всеки, който мляска в ресторант.
В Оклахома е престъпление да се оставят хартиени носни кърпи на задната седалка на автомобила, а ако на частен терен се налага да се съберат три или повече кучета е необходимо специално разрешение подписано от кмета. В Западна Вирджиния по закон никой няма право да отхапе от хамбургера на друг.
В Нова Зеландия на котките не се разрешава да излизат от къщи без три звънчета на шията. В град Пенсакола, във Флорида, всяка жена, загинала заради невнимателно използване на електрически уреди в банята, трябва да бъде глобена със 100 долара. В Чикаго е престъпление да се храниш в горящ дом. В Ню Орлиънс е забранено да се връзват алигатори за пожарните кранове. В Сейнт Луис на пожарникарите не се разрешава да спасяват жени по пеньоари, нощници или евино облекло.
В Калифорния е забранено каубойски ботуши да носят лица, които не притежават поне две крави. Не се разрешава още лизането на жаби и миенето на коли с употребявано долно бельо. А в калифорнийския град Чико е забранено да се взривяват ядрени устройства глобата за неподчинение е 500 долара.
В Индиана пък не бива да се взема вана между октомври и март. Всеки жител на щата може да бъде съден за изнасилване, ако в колата му седи момиче под 17 г. без чорапи. От 1984 г. в град Спейдс отварянето на консерви с огнестрелно оръжие се наказва с 3 месеца затвор. А на територията на целия щат Индиана числото "пи" официално е равно не на 3,1415, а на 4.В Лондон още действа закон, който налага забрана върху побоя над жени след 21 ч., тъй като "виковете на пребиваната могат да нарушат покоя на гражданите".
От 1994 г. в Гана е разрешено интимна връзка с момиче под 18 г. да имат само мъже, които имат не по-малко от 50 долара, овца и 3 бутилки джин. Такава глоба трябва да плати мъжът, ако момичето случайно забременее.
В Саудитска Арабия лекарите мъже нямат право да преглеждат жени. На жените е забранено със закон да стават лекари.
Според законите на Охайо жена може да попадне в затвора, защото живее в къща с повече от четири жени. Забраната била приета в рамките на борба с проституцията. Подобен закон съществува и в Тенеси, където за бордей се смята дом, където живеят повече от 8 жени.
Правата на фермерите са добре защитени в центъра на Холивуд. Там е разрешено да преведеш по знаменития Холивудски булевард до 2000 овце. А във Флорида за паркиране на слон е забранено да се взема по-голяма такса от тази, която се взема за паркиране на кола.
Британският телевизионен канал UKTV представи резултатите от допитване, участниците в което са класирали най-нелепите закони във Великобритания и в други държави. В анкетата участвали близо 4 000 души, които са прегледали списък от нелепи закони, съставен от сътрудници на телевизионния канал, предаде Би Би Си.
Категоричен лидер сред британските нелепи разпоредби е законът, забраняващ да се умира в парламента. Той е сметнат за най-абсурден от 27% от анкетираните. На второ място със 7% е законът, който обявява за държавен изменник всеки, който залепи с главата надолу пощенска марка с изображението на британския монарх. Трето място с 6% от гласовете заема забраната в Ливърпул да се ходи топлес.
В класацията на тъпите закони влиза и законът, задължаващ жителите на Шотландия да пуснат в дома се всекиго, който почука и помоли да ползва тоалетната.
Освен това главата на мъртъв кит, намерен на британското крайбрежие автоматично става собственост на краля, а опашката на кралицата. В Обединеното кралство е забранено да се влиза в парламента в доспехи, а в град Йорк е разрешено са се убива шотландец при условие, че носи със себе си лък и стрела.
В други страни също има абсурдни закони. В щата американския щат Охайо е забранено да се напиват риби. В Индонезия препоръчват обезглавяване за мастурбация. В Швейцария е забранено да се уринира, ако си се събудил след 10 часа сутринта. В Алабама е забранено са се кара кола със завързани очи. Във Флорида затвор очаква неомъжените жени, която скачат с парашут в неделя. Във Върмонт жените трябва да имат писмено разрешение от съпруга си, за да носят чене. Във Франция е забранено
да кръстиш прасе Наполеон.
Законите са станали абсурдни защото са остарели и са изгубили смисъл, тъй като има приети нови правови норми. Не е изключено обаче в рейтинга на UKTV да има и грешки. Според в. "Дейли телеграф" по повод на закона са се ходи топлес в Ливърпул от градския съвет заявили: "Това е мит и абсолютна измислица".
Има и други безсмислени закони, които не влизат в класацията на UKTV. Според една разпоредба лондонските таксита нямат право да превозват бесни кучета или трупове. От 2006 г. насам във Великобритания е незаконно да криете от данъчния каквото и да е от онова, което не желаете той да знае, въпреки че не е нужно да му казвате всичко, което нямате против да разбере. В Лондон на почетните граждани се позволява да преведат стадо овце през Лондонския мост, без да плащат такса. В Сан Салвадор пияните шофьори могат да бъдат разстрелвани. В Кентъки е незаконно да се носи скрито оръжие по-дълго от 1,80 м.
Граждани на Уелс не могат да влизат в град Честър преди изгрев и да остават след залез слънце. В Лондон е незаконно човек да спира такси, ако е болен от чума. В Бахрейн лекар от мъжки пол може да преглежда половите органи на жена, но не и да ги вижда по време на прегледа освен ако не гледа отражението им в огледало.
Малко преди да стане президент на САЩ, тогавашният губернатор на щата Тексас Джордж У. Буш наложи приемането на закон, според който престъпникът е длъжен да предупреждава жертвата си устно или писмено за подготвяното престъпление не по-малко от 24 часа преди извършването му. Трябва и да опише какво точно смята да извърши. Нарушаването на това правило се приема от съда като утежняващо вината обстоятелство.В Канада е забранено качването в самолет по време на полет. В Алабама никой няма право да носи фунийка сладолед в задния си джоб. В Аляска е противозаконно наблюдаването на лосове от самолет. В Аризона ловът на камили е углавно престъпление и не е разрешено да имате вкъщи повече от два изкуствени пениса.
В Арканзас учителките, които си стрижат косата късо, нямат право на повишение на заплатата. В Кънектикът пешеходците нямат право да пресичат улицата на ръце. Във Флорида жените-домакини по закон нямат право да чупят повече от три чинии на ден. На Хавайските острови на гражданите не е разрешено да си набутват монети в ушите. В Индиана, който е ял чесън, няма право да ходи на кино или на театър и да пътува с обществения транспорт най-малко четири часа след консумацията. В Калифорния, който не притежава ловен билет, няма право да залага капан за мишки. Освен това в Калифорния е углавно престъпление да се стреля по животно от движещо се в превозно средство освен в случаите, когато става въпрос за кит.
В Маями не се позволява карането на велосипеди, които не са оборудвани със звукова сигнализация, но използването на тази сигнализация е строго забранено. В щата Вашингтон съгласно закона за ограничаването на престъпността, водач на превозно средство, който има престъпни намерения, е длъжен при влизане в населено място да спре и да телефонира на шефа на полицията. В Тексас е противозаконно да се дои чужда крава или върху нея да се рисуват графити. В същия щат е нарушение на закона да се пърди в асансьора. Пак в Тексас е забранено да се стреля по бизони от втория етаж на хотелите, а ходенето без обувки е възможно само със специално разрешение, за което трябва да се платят 5 долара.
В окръг Ногалес, щата Аризона,не са разрешени тирантите. В Небраска бръснарите не бива да ядат чесън или лук от 7 до 19 ч. В Ню Джърси могат да арестуват всеки, който мляска в ресторант.
В Оклахома е престъпление да се оставят хартиени носни кърпи на задната седалка на автомобила, а ако на частен терен се налага да се съберат три или повече кучета е необходимо специално разрешение подписано от кмета. В Западна Вирджиния по закон никой няма право да отхапе от хамбургера на друг.
В Нова Зеландия на котките не се разрешава да излизат от къщи без три звънчета на шията. В град Пенсакола, във Флорида, всяка жена, загинала заради невнимателно използване на електрически уреди в банята, трябва да бъде глобена със 100 долара. В Чикаго е престъпление да се храниш в горящ дом. В Ню Орлиънс е забранено да се връзват алигатори за пожарните кранове. В Сейнт Луис на пожарникарите не се разрешава да спасяват жени по пеньоари, нощници или евино облекло.
В Калифорния е забранено каубойски ботуши да носят лица, които не притежават поне две крави. Не се разрешава още лизането на жаби и миенето на коли с употребявано долно бельо. А в калифорнийския град Чико е забранено да се взривяват ядрени устройства глобата за неподчинение е 500 долара.
В Индиана пък не бива да се взема вана между октомври и март. Всеки жител на щата може да бъде съден за изнасилване, ако в колата му седи момиче под 17 г. без чорапи. От 1984 г. в град Спейдс отварянето на консерви с огнестрелно оръжие се наказва с 3 месеца затвор. А на територията на целия щат Индиана числото "пи" официално е равно не на 3,1415, а на 4.В Лондон още действа закон, който налага забрана върху побоя над жени след 21 ч., тъй като "виковете на пребиваната могат да нарушат покоя на гражданите".
От 1994 г. в Гана е разрешено интимна връзка с момиче под 18 г. да имат само мъже, които имат не по-малко от 50 долара, овца и 3 бутилки джин. Такава глоба трябва да плати мъжът, ако момичето случайно забременее.
В Саудитска Арабия лекарите мъже нямат право да преглеждат жени. На жените е забранено със закон да стават лекари.
Според законите на Охайо жена може да попадне в затвора, защото живее в къща с повече от четири жени. Забраната била приета в рамките на борба с проституцията. Подобен закон съществува и в Тенеси, където за бордей се смята дом, където живеят повече от 8 жени.
Правата на фермерите са добре защитени в центъра на Холивуд. Там е разрешено да преведеш по знаменития Холивудски булевард до 2000 овце. А във Флорида за паркиране на слон е забранено да се взема по-голяма такса от тази, която се взема за паркиране на кола.
петък, 20 ноември 2009 г.
За програмист и мениджър
Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил. Той се спуснал по-ниско и забелязал на земята човек. Спуснал се още и се обърнал към него:
- Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем още преди час, но не знам къде се намирам сега.
- Вие се намирате на въздушен балон на 30 фута от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина.
- Вие сигурно сте програмист?
- Да, как се досетихте?
- Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено казано, Вие с нищо не ми помогнахте.
- А Вие навярно сте мениджър?
- Да, и как се досетихте?
- Вие не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се дотук благодарение на въздуха. Дали сте обещание, което нямате представа как да изпълните, и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат вашите проблеми. И накрая, Вие се намирате в същото положение, в което бяхте преди да ме срещнете, но неизвестно защо, за него се оказах виновен аз.
четвъртък, 29 октомври 2009 г.
Указания за употреба
На сешоар: “Не ползвайте докато спите.” (ебаси, това ми е единственото останало време да си суша косата)
На пакетче чипс: “Спечелете много награди. Покупка не е необходима. Повече информация в пакета.” (добре че няма да го купувам)
На луксозен сапун: “Упътване: Използвайте като обикновен сапун” (дано да не ви е първия сапун)
На кутия със замразена храна. “Указания за употреба: Размразете.” (ммммммммм, хитро)
На пакетиран десерт (напечатано на дъното): “Не обръщайте” (късно, късноооо)
На полуготов пудинг: “Продуктът ще бъде горещ след загряването” (не думай)
На ютия: “Не гладете дрехите върху тялото” (въпреки че спестява време ... и затопля)
На детски сироп против кашлица: “Не карайте кола и не работете с машини след използвенито на лекарството” (веднага разкараме тия 5 годишни пишлемета от багерите)
На хапчета за сън: “Внимание: Може да предизвика състояние на сънливост” (НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ, никога не бих предположил - добре че пише)
На опаковки с коледни светлини: “За употреба само в помещения и извън тях” (а къде не може?)
На кухненски робот: “Да не се ползва за другата цел” (тука вече неам думи)
На пакет с ядки: “Внимание: съдържа ядки” (ще го има и в новините)
На пакет с ядки: “Инструкция: Отворете пакета. Яжте ядки.” (Дишайте. Издишайте.)
На детски костюм Супермен: “Носенето на този костюм не ви позволява да летите.” (върнете ни паритееее и ... изперете костюма)
На моторна резачка: “Не се опитвайте да спрете резачката с ръце или гениталии” (значи е имало опити)
мъжете не могат без жени
Скъпа Лили,
Получих писмото ти – много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана – та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга.
Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа. Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите.
Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето. Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа.
Чакай, че се звъни на вратата... Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор – ще гледаме мача.
Чао и с любов,
Твоето мишленце Стамат
Получих писмото ти – много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана – та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга.
Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа. Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите.
Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето. Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа.
Чакай, че се звъни на вратата... Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор – ще гледаме мача.
Чао и с любов,
Твоето мишленце Стамат
четвъртък, 19 февруари 2009 г.
кеф и кофти ...
Качих се на самолет - кеф,
но, самолета се запали - кофти.
Дадоха ми парашут - кеф,
но, той не се отвори - кофти.
Имах резервен парашут - кеф,
но той се накъса - кофти.
Отдоло имаше сено - кеф,
но, в него стърчеше вила - кофти.
Не паднах на вилата - кеф,
но, не паднах и на сеното - кофти.
Взе ме готина мацка - кеф,
но, ме закара в болница - кофти.
Казаха ми,че ще живея - кеф,
но, само до утре - кофти.
Отидох в рая - кеф,
но там беше жена ми - кофти...
сряда, 7 януари 2009 г.
Aкo програмистите строяха къщи…
1.03.
Ура! Предложиха ни огромен договор за построяването на 12 етажен жилищен блок. У всички има бурен ентусиазъм. Изпихме от радост 2 каси бира.
2.03.
На възложителя не му се харесва израза, "когато стане, тогава". Иска да кажем конкретни срокове. Идиотът нищо не разбира от високи технологии.
3.03.
Обсъждахме сроковете. Изпихме 3 каси бира. Петров казва, че ще стане за 4 месеца. Значи за 8 месеца. В договора записахме 12 месеца, но едва ли ще се оправим за по-малко от 16.
6.03.
Петров отиде да върне бутилките.
8.03.
Празнуваме 8 март. Във фирмата няма жени, така че никой не ни пречи на празника.
2.04.
Петров казва, че трябва да започнем работа. Какво му стана на този човек. Изчистихме строителната площадка и закачихме красиви плакати "Строежът се изпълнява от компания "Allstroy" (www.allstroy.bg)". С чувство на изпълнен дълг играем "Quake".
20.04. Дойде възложителят, пита как върви работата. Сложихме го да играе Quake и го оставихме да ни бие всички.
21.04.
Обсъждахме проекта. Сидеров предлага панелна архитетура. Петров настоява, че всичко трябва да се строи по стария начин от тухли, а не по ламерски. Най-радикалния проект предложи Алекс. Предлага да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. На Запад било модно. Напомнихме му, че все пак клиента иска 12 етажен блок. Опитахме се да решим въпроса чрез дуели на Quake. Алекс с неговите дървени бараки бързо отпадна, но резултата между Сидеров и Петров излезе равен. Решихме всеки да строи по свой план и след това да ги съединим, за да не падне.
30.04.
Първият етаж е готов. Показахме го на възложителя. Той се интересува защо в различните стаи таваните са различно високи, защо от стените падат тухли и защо няма врата, а трябва да се влиза през прозореца. Обяснихме му, че това са ограничения на демо-версията. Тръгваме да празнуваме горди от себе си.
10.05.
Петров изтрезня първи и дълго псува. Мислехме, че Алекс е изпил всичката бира. Оказа се по-лошо: забравили сме за основите. В проекта са описани, но документацията я четат само идиоти.
11.05.
Разрушихме първия етаж. Обидно е.
11.07. Работим. Петров довършва втория етаж, Сидеров - петия. Алекс е направил асансьорната шахта до деветия етаж, но при силен вятър се клати подозрително. Засега сме я подпрели с дървено скеле.
17.07.
Алекс прави терасите и покрива. На земята. После ще ги вдигнем с кран.
13.08.
На Сидеров не му се засрещат панелите. Дупката е почти метър. Сидеров помоли Петров, но той каза, че има достатъчно работа и изобщо без знание на вътрешната архитектура на панелите нищо не може да се направи.
14.08.
Разбихме няколко панела за да може Петров да изучи вътрешната архитектура. Петров псува и казва, че проектантите на панелите са пълни идиоти.
17.08.
Петров запуши дупката. Панелите малко се изкривиха, но това е дреболия. Между панелите останаха малки процепи, които Петров залепи с тиксо. Казва, че ще работи стига да не вали дъжд.
19.08.
Строителният комбинат пусна нова версия панели, с повишена устойчивост и здравина, с вградени стенни шкафчета. Истината е, че по форма и размер не са съвместими със старите и са три пъти по-тежки. На каква архитектура разчитат в строителния комбинат?
16.09.
Дойде Алекс, пълен с идеи. Предлага да направим всички прозорци в блока със различни размери. Възложителят щял да ги хареса. Казахме му да не се ебава.
2.10.
Петров стигна до 5 етаж. Горд е от себе си. Обърнахме му внимание, че стените са под ъгъл 40 градуса. Той псува, вика, каза че сме идиоти и нищо не разбираме. После обеща да помисли.
3.10.
Дойде възложителят. Пита защо стената е наклонена под ъгъл 40 градуса. Обяснихме му за силата на Кориолис. Той ни изслуша, после каза, че той от строителство не разбира, но до неговата къща има точно такъв блок и всички стени са прави. После този идиот Алекс се лепна за него и му каза идеята за изменените прозорци. Възложителят естествено я хареса. Мамка му.
4.10.
Питаме Алекс дали ще се наложи да разбием всичко заради неговите прозорци. Уверява ни, че няма нужда - в стандартните панели има недокументирана функция.
5.10.
Петров призна, със стената има проблем. Казва, че неправилно сложил някаква тухла. Но за да разбере коя, трябва да ги провери всички. По-лесно е да направи всичко наново.
6.10.
Убеждаваме Петров, че да построи всичко наново няма да му стигне времето. Демострираме му изчисления с калкулатор. Петров псува, вика, каза че калкулатора са го измислили идиоти. После се съгласи да правим всичко от панели и от мъка отиде да се напие.
8.10.
Разбихме тухлената част. Повредихме и част от панелната. Цялата сграда скърца и се клати заплашително. Укрепихме я с дървени подпори и отдохме да играем Quаkе.
17.10.
Петров се върна от запоя. Работим.
7.11.
Празнуваме 7 ноември - или както се нарича сега? Комунисти във фирмата няма, затова никой не разваля празника.
15.11.
Спомнихме си, че крана стига само до 8 етаж. Пратихме Сидеров за нов кран. Играем Quаkе. Алекс победи Петров. Расте нова смяна.
24.11.
Върна се Сидеров. Не е намерил кран, но достави ескаватор. Предлага да изкопаем дълбока шахта и да построим блока не нагоре, а надолу. Казва, че никъде в договора не пише, че блока трябва да е на повърхността.
25.11.
Направихме мозъчна атака за крана. На последната бутилка бира намерихме решение. Зарязваме основното строителство. Ще строим 4 етажен блок. После ще сложим крана на покрива му.
25.12.
Празнуваме католическото Рождество. Католици във фирмата няма, затова никой не разваля празника
14.01.
Нищо не помня. Главата ме боли. Коя година сме?
2.02.
Най-после сме готови с 12 етаж. Утре ще сложим покрива, който направи Алекс.
3.02.
Алекс е идиот. Покрива пада редовно. Засега сме го подпрели с крана. Ще мислим какво да правим по-нататък.
4.02.
Алекс казва, че не виновен. Просто 12 етаж на Сидеров е 5 метра по-широк и 4 метра по-висок от 12 етаж на Петров. Става ясно, че са строили от различни панели. Но Алекс все пак е идиот, защото неговия покрив не става за никой вариант. Асансьорната шахта също.
5.02.
Лепихме, закрепвахме покрива. Петров казва, че ще издържи ако не завали сняг.
7.02.
Заваля сняг…
10.02. Направихме покрива от шперплат и тенекия и боядисахме всичко. Да се надяваме, че възложителят няма да забележи.
11.02. Тествахме ансансьора. Спира между етажите, но може да се излезе от кабината. На четните етажи с пълзене, на нечетните с подскачане. Да не забравя да го опиша в документацията.
12.02. И изобщо ансансьора работи много бавно. Петров псува всички идиоти. Казва, че ще започне да го оптимизира.
13.02. Петров оптимизира ансансьора. Той се засили, проби покрива и отлетя в неизвестна посока. Добре, че покривът е от шперплат и се оправя лесно. Падна и асансьорната шахта. Спомнихме си, че така и не сменихме дървените подпори с нещо по-надежно. Нищо. Да се ходи пеша е полезно.
15.02. Започнахме довършителните работи. Някъде постояно изчезват бояджии. Обадихме се да пратят още.
17.02. Изясни се, че заради грешка на Сидеров, вратите на апартаментите от втори до шести етаж се отварят само отвън. В резултат на това на тези етажи е пълно със заклещени бояджии, които не могат да излязат. Сидеров обеща да я оправи. Засега ги храним през отдушниците.
20.02. Алекс най накрая направи изменящите се прозорци. Тествахме. Изясни се, че при промяна на размера са разбиват стъклата. Освен това се наблюдават и някои странични ефекти. Например от гостната на един апартамент може да се влезе в банята и тоалетната на друг. Освен това постоянно изчезват вратите и падат балконите. Да се жалваме в строителния комбинат е безполезно - ще кажат, че не дават гаранция за недокументирани функции.
21.02. Дойде възложителят. Пита може ли да направим незначителни промени в проекта. И по-точно вместо 12 етажен блок да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. Чел, че така било модно на Запад.
Неутрализирахме Алекс, още преди да си отвори устата и вежливо и твърдо обяснихме на възложителя, че не е прав.
22.02. Балконите продължават да падат, макар че не пипаме прозорците. Явно е независим бъг. Какъв е - късно е да търсим, така че махнахме и останалите. Ще опитаме да обясним на възложителя, че сме го направили за оптимизация.
23.02. Празнуваме 23 февруари. Военни във фирмата няма, затова никой не ни пречи на празника. Жени също няма, затова никой не раздаде подаръци. Обидно е.
25.02. Алекс се опита да довърши изменящите се прозорци. В резултат половината се свиха до нулев размер и не искат да се върнат обратно. Казахме му да не се ебава повече, че ще стане по-лошо.
27.02. Спомнихме си, че сме забравили да направим входа. Мислим няма ли да падне блока, ако го пробием сега. Сидеров казва, че е по-добре да не рискуваме. Петров го нарече идиот и се съгласи. Да не забравя да опиша в документацията, че влизането през прозореца е особеност на дизайна.
1.03. Как така първи март?! Откъде?! Вчера беше… Мамка му! Кой да знае, че този смотан февруари е 28 дни. Излиза, че трябва да сме готови вдруги ден, а не след седмица.
2.03. На работа. Работим 24 часа в денонощие, непробудно.
3.03. Убедихме възложителя, че ни е нужен още един ден за финално тестване. Мдаа, добре поработихме вчера? В крайна сметка не е толкова страшно. Голяма работа, че някои врати са на пода, други на тавана или от 10 етаж водят направо на улицата, че някои от апартамените е невъзможно да се достигнат, в други тоалетната е заедно с кухнята, че в половината няма вода, а в останалата ток, че канализацията се излива на шестия етаж и се наложи да направим стълбите между осмия и деветия етаж въжени? Но главното е да покажем блока на възложителя по правилния маршрут. А да - и да сложим снимки на мястото на изчезналите прозорци…
4.03. Yes! Yes! Направихме го! Отбелязваме предаването на обекта. Пия малко, трябва да успея да изчезна, преди всичко това да си е ебало майката?
Ура! Предложиха ни огромен договор за построяването на 12 етажен жилищен блок. У всички има бурен ентусиазъм. Изпихме от радост 2 каси бира.
2.03.
На възложителя не му се харесва израза, "когато стане, тогава". Иска да кажем конкретни срокове. Идиотът нищо не разбира от високи технологии.
3.03.
Обсъждахме сроковете. Изпихме 3 каси бира. Петров казва, че ще стане за 4 месеца. Значи за 8 месеца. В договора записахме 12 месеца, но едва ли ще се оправим за по-малко от 16.
6.03.
Петров отиде да върне бутилките.
8.03.
Празнуваме 8 март. Във фирмата няма жени, така че никой не ни пречи на празника.
2.04.
Петров казва, че трябва да започнем работа. Какво му стана на този човек. Изчистихме строителната площадка и закачихме красиви плакати "Строежът се изпълнява от компания "Allstroy" (www.allstroy.bg)". С чувство на изпълнен дълг играем "Quake".
20.04. Дойде възложителят, пита как върви работата. Сложихме го да играе Quake и го оставихме да ни бие всички.
21.04.
Обсъждахме проекта. Сидеров предлага панелна архитетура. Петров настоява, че всичко трябва да се строи по стария начин от тухли, а не по ламерски. Най-радикалния проект предложи Алекс. Предлага да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. На Запад било модно. Напомнихме му, че все пак клиента иска 12 етажен блок. Опитахме се да решим въпроса чрез дуели на Quake. Алекс с неговите дървени бараки бързо отпадна, но резултата между Сидеров и Петров излезе равен. Решихме всеки да строи по свой план и след това да ги съединим, за да не падне.
30.04.
Първият етаж е готов. Показахме го на възложителя. Той се интересува защо в различните стаи таваните са различно високи, защо от стените падат тухли и защо няма врата, а трябва да се влиза през прозореца. Обяснихме му, че това са ограничения на демо-версията. Тръгваме да празнуваме горди от себе си.
10.05.
Петров изтрезня първи и дълго псува. Мислехме, че Алекс е изпил всичката бира. Оказа се по-лошо: забравили сме за основите. В проекта са описани, но документацията я четат само идиоти.
11.05.
Разрушихме първия етаж. Обидно е.
11.07. Работим. Петров довършва втория етаж, Сидеров - петия. Алекс е направил асансьорната шахта до деветия етаж, но при силен вятър се клати подозрително. Засега сме я подпрели с дървено скеле.
17.07.
Алекс прави терасите и покрива. На земята. После ще ги вдигнем с кран.
13.08.
На Сидеров не му се засрещат панелите. Дупката е почти метър. Сидеров помоли Петров, но той каза, че има достатъчно работа и изобщо без знание на вътрешната архитектура на панелите нищо не може да се направи.
14.08.
Разбихме няколко панела за да може Петров да изучи вътрешната архитектура. Петров псува и казва, че проектантите на панелите са пълни идиоти.
17.08.
Петров запуши дупката. Панелите малко се изкривиха, но това е дреболия. Между панелите останаха малки процепи, които Петров залепи с тиксо. Казва, че ще работи стига да не вали дъжд.
19.08.
Строителният комбинат пусна нова версия панели, с повишена устойчивост и здравина, с вградени стенни шкафчета. Истината е, че по форма и размер не са съвместими със старите и са три пъти по-тежки. На каква архитектура разчитат в строителния комбинат?
16.09.
Дойде Алекс, пълен с идеи. Предлага да направим всички прозорци в блока със различни размери. Възложителят щял да ги хареса. Казахме му да не се ебава.
2.10.
Петров стигна до 5 етаж. Горд е от себе си. Обърнахме му внимание, че стените са под ъгъл 40 градуса. Той псува, вика, каза че сме идиоти и нищо не разбираме. После обеща да помисли.
3.10.
Дойде възложителят. Пита защо стената е наклонена под ъгъл 40 градуса. Обяснихме му за силата на Кориолис. Той ни изслуша, после каза, че той от строителство не разбира, но до неговата къща има точно такъв блок и всички стени са прави. После този идиот Алекс се лепна за него и му каза идеята за изменените прозорци. Възложителят естествено я хареса. Мамка му.
4.10.
Питаме Алекс дали ще се наложи да разбием всичко заради неговите прозорци. Уверява ни, че няма нужда - в стандартните панели има недокументирана функция.
5.10.
Петров призна, със стената има проблем. Казва, че неправилно сложил някаква тухла. Но за да разбере коя, трябва да ги провери всички. По-лесно е да направи всичко наново.
6.10.
Убеждаваме Петров, че да построи всичко наново няма да му стигне времето. Демострираме му изчисления с калкулатор. Петров псува, вика, каза че калкулатора са го измислили идиоти. После се съгласи да правим всичко от панели и от мъка отиде да се напие.
8.10.
Разбихме тухлената част. Повредихме и част от панелната. Цялата сграда скърца и се клати заплашително. Укрепихме я с дървени подпори и отдохме да играем Quаkе.
17.10.
Петров се върна от запоя. Работим.
7.11.
Празнуваме 7 ноември - или както се нарича сега? Комунисти във фирмата няма, затова никой не разваля празника.
15.11.
Спомнихме си, че крана стига само до 8 етаж. Пратихме Сидеров за нов кран. Играем Quаkе. Алекс победи Петров. Расте нова смяна.
24.11.
Върна се Сидеров. Не е намерил кран, но достави ескаватор. Предлага да изкопаем дълбока шахта и да построим блока не нагоре, а надолу. Казва, че никъде в договора не пише, че блока трябва да е на повърхността.
25.11.
Направихме мозъчна атака за крана. На последната бутилка бира намерихме решение. Зарязваме основното строителство. Ще строим 4 етажен блок. После ще сложим крана на покрива му.
25.12.
Празнуваме католическото Рождество. Католици във фирмата няма, затова никой не разваля празника
14.01.
Нищо не помня. Главата ме боли. Коя година сме?
2.02.
Най-после сме готови с 12 етаж. Утре ще сложим покрива, който направи Алекс.
3.02.
Алекс е идиот. Покрива пада редовно. Засега сме го подпрели с крана. Ще мислим какво да правим по-нататък.
4.02.
Алекс казва, че не виновен. Просто 12 етаж на Сидеров е 5 метра по-широк и 4 метра по-висок от 12 етаж на Петров. Става ясно, че са строили от различни панели. Но Алекс все пак е идиот, защото неговия покрив не става за никой вариант. Асансьорната шахта също.
5.02.
Лепихме, закрепвахме покрива. Петров казва, че ще издържи ако не завали сняг.
7.02.
Заваля сняг…
10.02. Направихме покрива от шперплат и тенекия и боядисахме всичко. Да се надяваме, че възложителят няма да забележи.
11.02. Тествахме ансансьора. Спира между етажите, но може да се излезе от кабината. На четните етажи с пълзене, на нечетните с подскачане. Да не забравя да го опиша в документацията.
12.02. И изобщо ансансьора работи много бавно. Петров псува всички идиоти. Казва, че ще започне да го оптимизира.
13.02. Петров оптимизира ансансьора. Той се засили, проби покрива и отлетя в неизвестна посока. Добре, че покривът е от шперплат и се оправя лесно. Падна и асансьорната шахта. Спомнихме си, че така и не сменихме дървените подпори с нещо по-надежно. Нищо. Да се ходи пеша е полезно.
15.02. Започнахме довършителните работи. Някъде постояно изчезват бояджии. Обадихме се да пратят още.
17.02. Изясни се, че заради грешка на Сидеров, вратите на апартаментите от втори до шести етаж се отварят само отвън. В резултат на това на тези етажи е пълно със заклещени бояджии, които не могат да излязат. Сидеров обеща да я оправи. Засега ги храним през отдушниците.
20.02. Алекс най накрая направи изменящите се прозорци. Тествахме. Изясни се, че при промяна на размера са разбиват стъклата. Освен това се наблюдават и някои странични ефекти. Например от гостната на един апартамент може да се влезе в банята и тоалетната на друг. Освен това постоянно изчезват вратите и падат балконите. Да се жалваме в строителния комбинат е безполезно - ще кажат, че не дават гаранция за недокументирани функции.
21.02. Дойде възложителят. Пита може ли да направим незначителни промени в проекта. И по-точно вместо 12 етажен блок да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. Чел, че така било модно на Запад.
Неутрализирахме Алекс, още преди да си отвори устата и вежливо и твърдо обяснихме на възложителя, че не е прав.
22.02. Балконите продължават да падат, макар че не пипаме прозорците. Явно е независим бъг. Какъв е - късно е да търсим, така че махнахме и останалите. Ще опитаме да обясним на възложителя, че сме го направили за оптимизация.
23.02. Празнуваме 23 февруари. Военни във фирмата няма, затова никой не ни пречи на празника. Жени също няма, затова никой не раздаде подаръци. Обидно е.
25.02. Алекс се опита да довърши изменящите се прозорци. В резултат половината се свиха до нулев размер и не искат да се върнат обратно. Казахме му да не се ебава повече, че ще стане по-лошо.
27.02. Спомнихме си, че сме забравили да направим входа. Мислим няма ли да падне блока, ако го пробием сега. Сидеров казва, че е по-добре да не рискуваме. Петров го нарече идиот и се съгласи. Да не забравя да опиша в документацията, че влизането през прозореца е особеност на дизайна.
1.03. Как така първи март?! Откъде?! Вчера беше… Мамка му! Кой да знае, че този смотан февруари е 28 дни. Излиза, че трябва да сме готови вдруги ден, а не след седмица.
2.03. На работа. Работим 24 часа в денонощие, непробудно.
3.03. Убедихме възложителя, че ни е нужен още един ден за финално тестване. Мдаа, добре поработихме вчера? В крайна сметка не е толкова страшно. Голяма работа, че някои врати са на пода, други на тавана или от 10 етаж водят направо на улицата, че някои от апартамените е невъзможно да се достигнат, в други тоалетната е заедно с кухнята, че в половината няма вода, а в останалата ток, че канализацията се излива на шестия етаж и се наложи да направим стълбите между осмия и деветия етаж въжени? Но главното е да покажем блока на възложителя по правилния маршрут. А да - и да сложим снимки на мястото на изчезналите прозорци…
4.03. Yes! Yes! Направихме го! Отбелязваме предаването на обекта. Пия малко, трябва да успея да изчезна, преди всичко това да си е ебало майката?
Абонамент за:
Публикации (Atom)