Т: Техническа поддръжка. С какво можем да ви помогнем?
Ш: Ъъъъъ... Колата не тръгва.
Т: Ясно. Кажете марка, модел и година на производство?
Ш: А аа... е-ли й майката! Купих я от магазина да я карам, откъде да знам
Т: Добре, добре, спокойно. Ще опитаме да минем без тази информация... (въздъхва) Имате ли бензин в резервоара?
Ш: Хм... Бензин в резервоара, казваш... А как да разбера?
Т: Вижте на предния панел. Къде е стрелката на "Е" или на "F"?
Ш: А къде е предния панел?
Т: Намира се зад кормилото, ако седите на предната седалка на мястото на шофьора.
Ш: Аааа! Виждам. .. Тцц... Има много стрелки, коя да гледам?
Т: Търсете тази, до която е написано Е или F. Може да е нарисувана и бензинова колонка.
Ш: Аааа! Виждам! Стрелката показва нула.
Т: Как на нула?
Ш: Аха. Точно на нула. А до нея пише "x1000". Това ли е модела на колата - x1000?
Т: (дълбоко въздиша, затваря очи) Не, това не е горивото, това е тахометъра. Той трябва да показва нула, ако колата не е в движение.
Стрелката за горивото, обикновенно е в ляво и по-надолу от тахометъра и на нея трябва да пише "Е", после полуокръжност и след това "F".
Ш: Ааа. Виждам ,виждам! Стрелката е по средата между Е и F.
Т: Отлично! Имате бензин. Сега да проверим акумулатора. Виждате ли волана?
Ш: Ъхъ.
Т: Натиснете точно по средата...
Ш: (Чува се силно "бииииип") Аууу! Така ли трябва да прави?
Т: (затваря очи) Всичко е нормално, това е клаксона. Ако работи, значи с акумулатора всичко е наред. Да оптиме сега да подкараме колата.
Ш: Нали ти казвам, че не тръгва! Затова ти звъня бе, идиот!
Т: (скърца със зъби) Нека да опитаме отново! Натиснете съединителя, после спирачката и завъртете ключа.
Ш: Ааа! Давай едно по едно! Къде е “съединителя "?
Т: СЪЕДИНИТЕЛЯ... Под волана в вляво. Намерихте ли го?
Ш: Намерих го.
Т: Натиснете го докрай. Така. Сега виждате ли под волана два педала?
Ш: Ъхъ.
Т: Левия е спирачка. Натиснете го. Натиснате ли?
Ш: Натиснах.
Т: Сега завъртете ключа за запалване.
Ш: Как да завъртя ключа, ако и двете ръце ми са заети?
Т: Моля?
Ш: С лявата ръка държа съединителя, а с дясната натискам спирачката, как да завъртя ключа, питам?
Т: (задавя се от смях). Така, да започнем от начало, но този път натиснете педалите с крака.
Ш: С крака? А може ли?
Т: (все еще се дави се от смях) Може.
Ш: Да пробваме... Уха, много е удобно... Защо не ми казахте веднага... Натиснах
Т: Сега завъртете ключа за запалване.
Ш: Къде е запалването?
Т: В основата на волана в дясно.
Ш: Хм. Тука има някаква дупка, но няма ключ.
Т: Ами сложете го.
Ш: Кого?
Т: (губи търпение) Ключа за запалване!
Ш: Как да разбера, кой е ключа?
Т: (хваща се за главата) Това е най-големия ключ във връзката.
Ш: Във връзката?
Т: Да, там където си държите останалите ключове...
Ш: Ааа! Аз я изгубих преди 2 седмици. Значи ми трябва ключ?
Т: (хвърля слушалката) Туууууууу....
Ш: Ало?
сряда, 16 декември 2009 г.
четвъртък, 10 декември 2009 г.
моногамна
Аз съм моногамна. Серийно моногамна. Не съм само с един мъж през цялото време, но когато съм с един мъж, не си мисля за друг и не желая друг.
Нямам голяма бройка мъже. Четирима само. Не гоня бройката, винаги съм гледала чувствата. Ако не обичам мъжа и той не е единствения, който желая в момента, въобще не стигам до интимност с него. Не съм като онези кучки дето само се чудят кого да излашкат. Винаги съм им се чудела. Аз просто се отдавам само на един изцяло и всичко останало е без значение.
Например тази сутрин в осем ми се обади първата ми голяма любов. “Ела да те прослушам в офиса ми”. Отидох, естествено, той ми е първата голяма любов. Така страстно се любихме. Не си и помислих за друг мъж. Нали вече ви казах, моногамна съм. Имахме такава луда история. Невероятни спомени. Винаги е бил до мен, когато съм имала нужда. Както сега. Толкова го желаех. Подпря ме на парното с гръб и ми доказа колко много означаваме един за друг. Върха си беше, какво да ви разправям.
Прибрах се взех си душ, и тъкмо да седна на компютъра да початя, получавам смс: “Долу в барчето под вас съм.”. Втората ми голяма любов. Не слязох в барчето, ами му пуснах смс: “Ами качвай се де”. Толкова рядко го виждах, не живее в града ни вече идва от време на време. Нахлу като невиждал жена. Направихме го прави до стената. Беше невиждан секс. Моногамен. Изгоних го бързо обаче. Съпругът ми си идваше понякога да обядва, а наближаваше 12.00 часа.
Поизмих се и тъкмо влязо в ритъма на ежедневието мъжа ми влезе. “Мила, толкова малко време оставаме сами”. Аз тъкмо правех салатата. Много обичам мъжа си. Той е третата ми голяма любов. Имаме деца. Грижи се за мен. Когато съм с него не помислям за друг. Съвсем отгкровено ви го казвам. Рядко има като нас, хармонични двойки. Хвана ръката ми и ме завлече в спалнята ни, нашата свещена любовна обител. С него секса продължи повече от час. Обичахме да пробваме от всичко. Прекрасен любовник е. Ако искате вярвайте. Откакто съм омъжена за него, не съм се омъжвала за друг. Нали ви казах, моногамна съм.
Изпратих го каталясала. За днес ми стигаше. Просто и да си моногамен никак не е лесно, не е за всеки, да знаете.
И тъкмо да си легна да почивам, телефона звъни. Викам си няма да го вдигна. Но беше доста упорито. Вдигнах накрая. Последната ми голяма любов. Бях забравила, че онзи ден се бяхме уговорили да се видим днес. Бях луда по него. На такъв мъж никоя жена не би отказала. Просто сърцето ми преливаше от обич и страст към него. Веднага забравих всичко останало и хукнах към тях. Влязох рошава и запъхтяна. Започна ме в движение от антрето. Не ме съблече, само ми събу панталоните донякъде. Той харесваше така, недосъблечена жена. Казваше: “Все едно не си изцяло моя”. А аз бях изцяло негова. Само негова. Поне докато бях тук с него. “Обичам те”, повтарях и не лъжех. Обичах го. Нали ви казвам, аз съм моногамна. Серийно монагамна. Обичам само мъжа, с когото съм в момента и нямам нужда от друг.
Нямам голяма бройка мъже. Четирима само. Не гоня бройката, винаги съм гледала чувствата. Ако не обичам мъжа и той не е единствения, който желая в момента, въобще не стигам до интимност с него. Не съм като онези кучки дето само се чудят кого да излашкат. Винаги съм им се чудела. Аз просто се отдавам само на един изцяло и всичко останало е без значение.
Например тази сутрин в осем ми се обади първата ми голяма любов. “Ела да те прослушам в офиса ми”. Отидох, естествено, той ми е първата голяма любов. Така страстно се любихме. Не си и помислих за друг мъж. Нали вече ви казах, моногамна съм. Имахме такава луда история. Невероятни спомени. Винаги е бил до мен, когато съм имала нужда. Както сега. Толкова го желаех. Подпря ме на парното с гръб и ми доказа колко много означаваме един за друг. Върха си беше, какво да ви разправям.
Прибрах се взех си душ, и тъкмо да седна на компютъра да початя, получавам смс: “Долу в барчето под вас съм.”. Втората ми голяма любов. Не слязох в барчето, ами му пуснах смс: “Ами качвай се де”. Толкова рядко го виждах, не живее в града ни вече идва от време на време. Нахлу като невиждал жена. Направихме го прави до стената. Беше невиждан секс. Моногамен. Изгоних го бързо обаче. Съпругът ми си идваше понякога да обядва, а наближаваше 12.00 часа.
Поизмих се и тъкмо влязо в ритъма на ежедневието мъжа ми влезе. “Мила, толкова малко време оставаме сами”. Аз тъкмо правех салатата. Много обичам мъжа си. Той е третата ми голяма любов. Имаме деца. Грижи се за мен. Когато съм с него не помислям за друг. Съвсем отгкровено ви го казвам. Рядко има като нас, хармонични двойки. Хвана ръката ми и ме завлече в спалнята ни, нашата свещена любовна обител. С него секса продължи повече от час. Обичахме да пробваме от всичко. Прекрасен любовник е. Ако искате вярвайте. Откакто съм омъжена за него, не съм се омъжвала за друг. Нали ви казах, моногамна съм.
Изпратих го каталясала. За днес ми стигаше. Просто и да си моногамен никак не е лесно, не е за всеки, да знаете.
И тъкмо да си легна да почивам, телефона звъни. Викам си няма да го вдигна. Но беше доста упорито. Вдигнах накрая. Последната ми голяма любов. Бях забравила, че онзи ден се бяхме уговорили да се видим днес. Бях луда по него. На такъв мъж никоя жена не би отказала. Просто сърцето ми преливаше от обич и страст към него. Веднага забравих всичко останало и хукнах към тях. Влязох рошава и запъхтяна. Започна ме в движение от антрето. Не ме съблече, само ми събу панталоните донякъде. Той харесваше така, недосъблечена жена. Казваше: “Все едно не си изцяло моя”. А аз бях изцяло негова. Само негова. Поне докато бях тук с него. “Обичам те”, повтарях и не лъжех. Обичах го. Нали ви казвам, аз съм моногамна. Серийно монагамна. Обичам само мъжа, с когото съм в момента и нямам нужда от друг.
недооценяване на обстоятелствата
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки:
Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.
Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда.
Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.
За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.
Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.
Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.
Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.
Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.
Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.
Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда.
Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.
За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.
Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.
Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.
Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.
Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.
Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
хакер в нормалния живот
Ден 1-ви
Хакер влиза в обществена столова и с възмущение забелязва, че всеки може да развие солницата и да сипе вътре каквото и да е. Прибира се той вкъщи и пише гневно писмо на директора: "Аз, meG@Duc|, открих уязвимост на солниците във Вашата столова. Злоумишленик може да сипе в тях отрова. Вземете мерки спешно!"
Ден 2-ри
Директорът сред прочие делови писма прочита горното и вдига рамене: "На кой идиот може да му дойде това на ума?"
Ден 5-ти
Хакерът идва в столовата и сипва във всички солници отрова. Загиват 300 души, директора три месеца го влачат в следствие и съд и го оправдават за липса на престъпен състав. Хакерът пише писмо в стил "Видяхте ли?!!"
Ден 96-ти
Директорът купува солници със специално проектиран катинар с код. Посетителите чувстват, че някаква идея в тоя живот им убягва.
Ден 97-ми
Хакерът забелязва, че дупките в солниците пропускат сол в двете посоки. И не само сол. Той пише възмутено писмо на директора и пикае във всички солници. 300 човека престават да посещават столовата, 30 попадат в болница с отравяне. За капак пише на директора СМС "Как е?" Директора три месеца го мотаят по съдилища и му дават година условно.
Ден 188-ми
Директорът се заклева до края на живота си да няма нищо общо със заведения за хранене и мирно да пренася дървени трупи в Сибир. Инженерите разработват нова конструкция солници с едностранна клапа. Междувременно сервитьорките прибират старите солници и раздават сол по заявка.
Ден 190-ти
Хакерът гепва 1 нова солница от стола и вкъщи изучава устройството й. Пише гневно писмо на новия директор: "Аз, meG@Duc|, задигнах 1 солница и намирам този факт за възмутителен! Всеки може да задигне солница от Вашата столова!" Директорът - заклет трезвеник - прочита писмото, прибира се вкъщи и удря една водка.
Ден 193-ти
Хакерът отива в стола и вижда, че всички солници са закрепени към масите с вериги. На поредната сбирка на хакерите се похвалва със своите успехи и получава заслужена награда за защита интересите на обществото и потребителите. За щастие директорът не научава за това и няма да се пропие преждевременно.
Ден 194-ти
В рамките на гениално обмислена операция всички хакери от сбирката се промъкват в столовата и изсипват всичката сол в джобовете си. Хакерът meG@Duc| пише възмутено писмо на директора, че в тази столова няма никаква грижа към потребителя и всеки може да лиши честния човек от сол за един миг. Спешно са нужни дозатори на солта, работещи след логване с парола.
Ден 196-ти
Инженерите с пот на лицата работят над нов модел солница, докато сервитьорките пак раздават сол по заявка. Директорът си взема отпуск и заминава на Сейшелските острови, където се храни само в стаята си в хотела, избягвайки закусвални, ресторанти и барове.
Ден 200
Посетителите на столовата с ужас откриват, че за да си сипят малко сол, трябва да отидат при сервитьорката и да си покажат личната карта, за да получат специален 8-символен код за еднократна употреба за активиране на солницата. За черния пипер процедурата се повтаря.
Хакер влиза в обществена столова и с възмущение забелязва, че всеки може да развие солницата и да сипе вътре каквото и да е. Прибира се той вкъщи и пише гневно писмо на директора: "Аз, meG@Duc|, открих уязвимост на солниците във Вашата столова. Злоумишленик може да сипе в тях отрова. Вземете мерки спешно!"
Ден 2-ри
Директорът сред прочие делови писма прочита горното и вдига рамене: "На кой идиот може да му дойде това на ума?"
Ден 5-ти
Хакерът идва в столовата и сипва във всички солници отрова. Загиват 300 души, директора три месеца го влачат в следствие и съд и го оправдават за липса на престъпен състав. Хакерът пише писмо в стил "Видяхте ли?!!"
Ден 96-ти
Директорът купува солници със специално проектиран катинар с код. Посетителите чувстват, че някаква идея в тоя живот им убягва.
Ден 97-ми
Хакерът забелязва, че дупките в солниците пропускат сол в двете посоки. И не само сол. Той пише възмутено писмо на директора и пикае във всички солници. 300 човека престават да посещават столовата, 30 попадат в болница с отравяне. За капак пише на директора СМС "Как е?" Директора три месеца го мотаят по съдилища и му дават година условно.
Ден 188-ми
Директорът се заклева до края на живота си да няма нищо общо със заведения за хранене и мирно да пренася дървени трупи в Сибир. Инженерите разработват нова конструкция солници с едностранна клапа. Междувременно сервитьорките прибират старите солници и раздават сол по заявка.
Ден 190-ти
Хакерът гепва 1 нова солница от стола и вкъщи изучава устройството й. Пише гневно писмо на новия директор: "Аз, meG@Duc|, задигнах 1 солница и намирам този факт за възмутителен! Всеки може да задигне солница от Вашата столова!" Директорът - заклет трезвеник - прочита писмото, прибира се вкъщи и удря една водка.
Ден 193-ти
Хакерът отива в стола и вижда, че всички солници са закрепени към масите с вериги. На поредната сбирка на хакерите се похвалва със своите успехи и получава заслужена награда за защита интересите на обществото и потребителите. За щастие директорът не научава за това и няма да се пропие преждевременно.
Ден 194-ти
В рамките на гениално обмислена операция всички хакери от сбирката се промъкват в столовата и изсипват всичката сол в джобовете си. Хакерът meG@Duc| пише възмутено писмо на директора, че в тази столова няма никаква грижа към потребителя и всеки може да лиши честния човек от сол за един миг. Спешно са нужни дозатори на солта, работещи след логване с парола.
Ден 196-ти
Инженерите с пот на лицата работят над нов модел солница, докато сервитьорките пак раздават сол по заявка. Директорът си взема отпуск и заминава на Сейшелските острови, където се храни само в стаята си в хотела, избягвайки закусвални, ресторанти и барове.
Ден 200
Посетителите на столовата с ужас откриват, че за да си сипят малко сол, трябва да отидат при сервитьорката и да си покажат личната карта, за да получат специален 8-символен код за еднократна употреба за активиране на солницата. За черния пипер процедурата се повтаря.
най-нелепите закони
Непотвърдена, но пък забавна информация.
Британският телевизионен канал UKTV представи резултатите от допитване, участниците в което са класирали най-нелепите закони във Великобритания и в други държави. В анкетата участвали близо 4 000 души, които са прегледали списък от нелепи закони, съставен от сътрудници на телевизионния канал, предаде Би Би Си.
Категоричен лидер сред британските нелепи разпоредби е законът, забраняващ да се умира в парламента. Той е сметнат за най-абсурден от 27% от анкетираните. На второ място със 7% е законът, който обявява за държавен изменник всеки, който залепи с главата надолу пощенска марка с изображението на британския монарх. Трето място с 6% от гласовете заема забраната в Ливърпул да се ходи топлес.
В класацията на тъпите закони влиза и законът, задължаващ жителите на Шотландия да пуснат в дома се всекиго, който почука и помоли да ползва тоалетната.
Освен това главата на мъртъв кит, намерен на британското крайбрежие автоматично става собственост на краля, а опашката на кралицата. В Обединеното кралство е забранено да се влиза в парламента в доспехи, а в град Йорк е разрешено са се убива шотландец при условие, че носи със себе си лък и стрела.
В други страни също има абсурдни закони. В щата американския щат Охайо е забранено да се напиват риби. В Индонезия препоръчват обезглавяване за мастурбация. В Швейцария е забранено да се уринира, ако си се събудил след 10 часа сутринта. В Алабама е забранено са се кара кола със завързани очи. Във Флорида затвор очаква неомъжените жени, която скачат с парашут в неделя. Във Върмонт жените трябва да имат писмено разрешение от съпруга си, за да носят чене. Във Франция е забранено
да кръстиш прасе Наполеон.
Законите са станали абсурдни защото са остарели и са изгубили смисъл, тъй като има приети нови правови норми. Не е изключено обаче в рейтинга на UKTV да има и грешки. Според в. "Дейли телеграф" по повод на закона са се ходи топлес в Ливърпул от градския съвет заявили: "Това е мит и абсолютна измислица".
Има и други безсмислени закони, които не влизат в класацията на UKTV. Според една разпоредба лондонските таксита нямат право да превозват бесни кучета или трупове. От 2006 г. насам във Великобритания е незаконно да криете от данъчния каквото и да е от онова, което не желаете той да знае, въпреки че не е нужно да му казвате всичко, което нямате против да разбере. В Лондон на почетните граждани се позволява да преведат стадо овце през Лондонския мост, без да плащат такса. В Сан Салвадор пияните шофьори могат да бъдат разстрелвани. В Кентъки е незаконно да се носи скрито оръжие по-дълго от 1,80 м.
Граждани на Уелс не могат да влизат в град Честър преди изгрев и да остават след залез слънце. В Лондон е незаконно човек да спира такси, ако е болен от чума. В Бахрейн лекар от мъжки пол може да преглежда половите органи на жена, но не и да ги вижда по време на прегледа освен ако не гледа отражението им в огледало.
Малко преди да стане президент на САЩ, тогавашният губернатор на щата Тексас Джордж У. Буш наложи приемането на закон, според който престъпникът е длъжен да предупреждава жертвата си устно или писмено за подготвяното престъпление не по-малко от 24 часа преди извършването му. Трябва и да опише какво точно смята да извърши. Нарушаването на това правило се приема от съда като утежняващо вината обстоятелство.В Канада е забранено качването в самолет по време на полет. В Алабама никой няма право да носи фунийка сладолед в задния си джоб. В Аляска е противозаконно наблюдаването на лосове от самолет. В Аризона ловът на камили е углавно престъпление и не е разрешено да имате вкъщи повече от два изкуствени пениса.
В Арканзас учителките, които си стрижат косата късо, нямат право на повишение на заплатата. В Кънектикът пешеходците нямат право да пресичат улицата на ръце. Във Флорида жените-домакини по закон нямат право да чупят повече от три чинии на ден. На Хавайските острови на гражданите не е разрешено да си набутват монети в ушите. В Индиана, който е ял чесън, няма право да ходи на кино или на театър и да пътува с обществения транспорт най-малко четири часа след консумацията. В Калифорния, който не притежава ловен билет, няма право да залага капан за мишки. Освен това в Калифорния е углавно престъпление да се стреля по животно от движещо се в превозно средство освен в случаите, когато става въпрос за кит.
В Маями не се позволява карането на велосипеди, които не са оборудвани със звукова сигнализация, но използването на тази сигнализация е строго забранено. В щата Вашингтон съгласно закона за ограничаването на престъпността, водач на превозно средство, който има престъпни намерения, е длъжен при влизане в населено място да спре и да телефонира на шефа на полицията. В Тексас е противозаконно да се дои чужда крава или върху нея да се рисуват графити. В същия щат е нарушение на закона да се пърди в асансьора. Пак в Тексас е забранено да се стреля по бизони от втория етаж на хотелите, а ходенето без обувки е възможно само със специално разрешение, за което трябва да се платят 5 долара.
В окръг Ногалес, щата Аризона,не са разрешени тирантите. В Небраска бръснарите не бива да ядат чесън или лук от 7 до 19 ч. В Ню Джърси могат да арестуват всеки, който мляска в ресторант.
В Оклахома е престъпление да се оставят хартиени носни кърпи на задната седалка на автомобила, а ако на частен терен се налага да се съберат три или повече кучета е необходимо специално разрешение подписано от кмета. В Западна Вирджиния по закон никой няма право да отхапе от хамбургера на друг.
В Нова Зеландия на котките не се разрешава да излизат от къщи без три звънчета на шията. В град Пенсакола, във Флорида, всяка жена, загинала заради невнимателно използване на електрически уреди в банята, трябва да бъде глобена със 100 долара. В Чикаго е престъпление да се храниш в горящ дом. В Ню Орлиънс е забранено да се връзват алигатори за пожарните кранове. В Сейнт Луис на пожарникарите не се разрешава да спасяват жени по пеньоари, нощници или евино облекло.
В Калифорния е забранено каубойски ботуши да носят лица, които не притежават поне две крави. Не се разрешава още лизането на жаби и миенето на коли с употребявано долно бельо. А в калифорнийския град Чико е забранено да се взривяват ядрени устройства глобата за неподчинение е 500 долара.
В Индиана пък не бива да се взема вана между октомври и март. Всеки жител на щата може да бъде съден за изнасилване, ако в колата му седи момиче под 17 г. без чорапи. От 1984 г. в град Спейдс отварянето на консерви с огнестрелно оръжие се наказва с 3 месеца затвор. А на територията на целия щат Индиана числото "пи" официално е равно не на 3,1415, а на 4.В Лондон още действа закон, който налага забрана върху побоя над жени след 21 ч., тъй като "виковете на пребиваната могат да нарушат покоя на гражданите".
От 1994 г. в Гана е разрешено интимна връзка с момиче под 18 г. да имат само мъже, които имат не по-малко от 50 долара, овца и 3 бутилки джин. Такава глоба трябва да плати мъжът, ако момичето случайно забременее.
В Саудитска Арабия лекарите мъже нямат право да преглеждат жени. На жените е забранено със закон да стават лекари.
Според законите на Охайо жена може да попадне в затвора, защото живее в къща с повече от четири жени. Забраната била приета в рамките на борба с проституцията. Подобен закон съществува и в Тенеси, където за бордей се смята дом, където живеят повече от 8 жени.
Правата на фермерите са добре защитени в центъра на Холивуд. Там е разрешено да преведеш по знаменития Холивудски булевард до 2000 овце. А във Флорида за паркиране на слон е забранено да се взема по-голяма такса от тази, която се взема за паркиране на кола.
Британският телевизионен канал UKTV представи резултатите от допитване, участниците в което са класирали най-нелепите закони във Великобритания и в други държави. В анкетата участвали близо 4 000 души, които са прегледали списък от нелепи закони, съставен от сътрудници на телевизионния канал, предаде Би Би Си.
Категоричен лидер сред британските нелепи разпоредби е законът, забраняващ да се умира в парламента. Той е сметнат за най-абсурден от 27% от анкетираните. На второ място със 7% е законът, който обявява за държавен изменник всеки, който залепи с главата надолу пощенска марка с изображението на британския монарх. Трето място с 6% от гласовете заема забраната в Ливърпул да се ходи топлес.
В класацията на тъпите закони влиза и законът, задължаващ жителите на Шотландия да пуснат в дома се всекиго, който почука и помоли да ползва тоалетната.
Освен това главата на мъртъв кит, намерен на британското крайбрежие автоматично става собственост на краля, а опашката на кралицата. В Обединеното кралство е забранено да се влиза в парламента в доспехи, а в град Йорк е разрешено са се убива шотландец при условие, че носи със себе си лък и стрела.
В други страни също има абсурдни закони. В щата американския щат Охайо е забранено да се напиват риби. В Индонезия препоръчват обезглавяване за мастурбация. В Швейцария е забранено да се уринира, ако си се събудил след 10 часа сутринта. В Алабама е забранено са се кара кола със завързани очи. Във Флорида затвор очаква неомъжените жени, която скачат с парашут в неделя. Във Върмонт жените трябва да имат писмено разрешение от съпруга си, за да носят чене. Във Франция е забранено
да кръстиш прасе Наполеон.
Законите са станали абсурдни защото са остарели и са изгубили смисъл, тъй като има приети нови правови норми. Не е изключено обаче в рейтинга на UKTV да има и грешки. Според в. "Дейли телеграф" по повод на закона са се ходи топлес в Ливърпул от градския съвет заявили: "Това е мит и абсолютна измислица".
Има и други безсмислени закони, които не влизат в класацията на UKTV. Според една разпоредба лондонските таксита нямат право да превозват бесни кучета или трупове. От 2006 г. насам във Великобритания е незаконно да криете от данъчния каквото и да е от онова, което не желаете той да знае, въпреки че не е нужно да му казвате всичко, което нямате против да разбере. В Лондон на почетните граждани се позволява да преведат стадо овце през Лондонския мост, без да плащат такса. В Сан Салвадор пияните шофьори могат да бъдат разстрелвани. В Кентъки е незаконно да се носи скрито оръжие по-дълго от 1,80 м.
Граждани на Уелс не могат да влизат в град Честър преди изгрев и да остават след залез слънце. В Лондон е незаконно човек да спира такси, ако е болен от чума. В Бахрейн лекар от мъжки пол може да преглежда половите органи на жена, но не и да ги вижда по време на прегледа освен ако не гледа отражението им в огледало.
Малко преди да стане президент на САЩ, тогавашният губернатор на щата Тексас Джордж У. Буш наложи приемането на закон, според който престъпникът е длъжен да предупреждава жертвата си устно или писмено за подготвяното престъпление не по-малко от 24 часа преди извършването му. Трябва и да опише какво точно смята да извърши. Нарушаването на това правило се приема от съда като утежняващо вината обстоятелство.В Канада е забранено качването в самолет по време на полет. В Алабама никой няма право да носи фунийка сладолед в задния си джоб. В Аляска е противозаконно наблюдаването на лосове от самолет. В Аризона ловът на камили е углавно престъпление и не е разрешено да имате вкъщи повече от два изкуствени пениса.
В Арканзас учителките, които си стрижат косата късо, нямат право на повишение на заплатата. В Кънектикът пешеходците нямат право да пресичат улицата на ръце. Във Флорида жените-домакини по закон нямат право да чупят повече от три чинии на ден. На Хавайските острови на гражданите не е разрешено да си набутват монети в ушите. В Индиана, който е ял чесън, няма право да ходи на кино или на театър и да пътува с обществения транспорт най-малко четири часа след консумацията. В Калифорния, който не притежава ловен билет, няма право да залага капан за мишки. Освен това в Калифорния е углавно престъпление да се стреля по животно от движещо се в превозно средство освен в случаите, когато става въпрос за кит.
В Маями не се позволява карането на велосипеди, които не са оборудвани със звукова сигнализация, но използването на тази сигнализация е строго забранено. В щата Вашингтон съгласно закона за ограничаването на престъпността, водач на превозно средство, който има престъпни намерения, е длъжен при влизане в населено място да спре и да телефонира на шефа на полицията. В Тексас е противозаконно да се дои чужда крава или върху нея да се рисуват графити. В същия щат е нарушение на закона да се пърди в асансьора. Пак в Тексас е забранено да се стреля по бизони от втория етаж на хотелите, а ходенето без обувки е възможно само със специално разрешение, за което трябва да се платят 5 долара.
В окръг Ногалес, щата Аризона,не са разрешени тирантите. В Небраска бръснарите не бива да ядат чесън или лук от 7 до 19 ч. В Ню Джърси могат да арестуват всеки, който мляска в ресторант.
В Оклахома е престъпление да се оставят хартиени носни кърпи на задната седалка на автомобила, а ако на частен терен се налага да се съберат три или повече кучета е необходимо специално разрешение подписано от кмета. В Западна Вирджиния по закон никой няма право да отхапе от хамбургера на друг.
В Нова Зеландия на котките не се разрешава да излизат от къщи без три звънчета на шията. В град Пенсакола, във Флорида, всяка жена, загинала заради невнимателно използване на електрически уреди в банята, трябва да бъде глобена със 100 долара. В Чикаго е престъпление да се храниш в горящ дом. В Ню Орлиънс е забранено да се връзват алигатори за пожарните кранове. В Сейнт Луис на пожарникарите не се разрешава да спасяват жени по пеньоари, нощници или евино облекло.
В Калифорния е забранено каубойски ботуши да носят лица, които не притежават поне две крави. Не се разрешава още лизането на жаби и миенето на коли с употребявано долно бельо. А в калифорнийския град Чико е забранено да се взривяват ядрени устройства глобата за неподчинение е 500 долара.
В Индиана пък не бива да се взема вана между октомври и март. Всеки жител на щата може да бъде съден за изнасилване, ако в колата му седи момиче под 17 г. без чорапи. От 1984 г. в град Спейдс отварянето на консерви с огнестрелно оръжие се наказва с 3 месеца затвор. А на територията на целия щат Индиана числото "пи" официално е равно не на 3,1415, а на 4.В Лондон още действа закон, който налага забрана върху побоя над жени след 21 ч., тъй като "виковете на пребиваната могат да нарушат покоя на гражданите".
От 1994 г. в Гана е разрешено интимна връзка с момиче под 18 г. да имат само мъже, които имат не по-малко от 50 долара, овца и 3 бутилки джин. Такава глоба трябва да плати мъжът, ако момичето случайно забременее.
В Саудитска Арабия лекарите мъже нямат право да преглеждат жени. На жените е забранено със закон да стават лекари.
Според законите на Охайо жена може да попадне в затвора, защото живее в къща с повече от четири жени. Забраната била приета в рамките на борба с проституцията. Подобен закон съществува и в Тенеси, където за бордей се смята дом, където живеят повече от 8 жени.
Правата на фермерите са добре защитени в центъра на Холивуд. Там е разрешено да преведеш по знаменития Холивудски булевард до 2000 овце. А във Флорида за паркиране на слон е забранено да се взема по-голяма такса от тази, която се взема за паркиране на кола.
Абонамент за:
Публикации (Atom)